Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 153

— Нека веднага да се уточним. Кой съм вероятно вече знаете. В дадения случай аз съм официален представител на Земната федерация. Но не ми е съвсем ясно кой сте вие.

Есхин презрително изхъмка:

— Оставете тия приказки, Ротанов, вие никого не представлявате. Вашият кораб отлетя, лодката не може да мръдне от мястото си, а що се отнася до екипажа… Той представлява шепа пръснати хора. Оставихме ви на спокойствие само защото не беше необходимо да ви изолираме.

— Щом е така, заслужава ли да губите скъпоценното си време за този разговор?

— Защо не? На нашия остров е доста скучно, защо да не поговоря с един новодошъл? Интересувахте се кого представлявам? Никого, само себе си. — Той дрезгаво се изсмя. — Нали е приятно да представляваш самия себе си?

— Не знам, никога не съм опитвал — сухо отвърна Ротанов.

Той не можеше да разбере какво иска от него Есхин. Защо му беше нужна тази среща, какво се криеше зад тази игра? Затова не бързаше, мъчеше се да получи колкото може повече информация. Натрупаните факти рано или късно се подреждаха в стройна система и се превръщаха в знание. В оръжие, което му помагаше успешно да излиза и от най-заплетените положения. И сега, докато гледаше Есхин, разположил се надменно в креслото, Ротанов си мислеше, че той повече си играе на могъщество, без да го притежава. Останки от техника, създадена не от него и сигурно порядъчно разнебитена вече, роботи и няколко диви племена, подчинени на роите и вероятно недоволни от своето положение. Не е чак толкова голяма неговата власт… Той едва ли има пръст в черните балони… Макар Елна да намекваше, че Есхин има някакво отношение към тайнственото езеро. Ето къде трябва да търси отговора. Необходимо е да се споразумее с него и на всяка цена да остане на острова, независимо като какъв… Веднъж да намери пътя към езерото, да научи повече, а тогава… Но Есхин не бива да разбере колко е важно сега за него това споразумение.

— Всъщност аз не бързам — продължи Есхин, като се усмихваше мрачно. — Разполагам с много време. Но вие колко ще издържите в този залив без вода и храна? Да предположим, че не се разберем и аз ви оставя на произвола на съдбата… От този остров никой не може да се измъкне. Помислете струва ли си да се караме.

— Може би не. Но ако наистина се стремите към споразумение с мен, ще трябва да ме приемете като равностоен партньор и да се опитате ясно и откровено да изложите същността на нещата. Какво искате от мен?

— Всъщност нищо. Нищо важно. Това е проста формалност или ако щете, предпазливост. В сегашното си положение вие не представлявате интерес за мен. Но съществува малък шанс, макар и едно на милион, че обстоятелствата ще се променят… Все едно, нито ще ме разберете, нито ще ми повярвате, докато сам не се убедите. Противникът трябва добре да се познава. И тъй, предлагам ви да дойдете с мен в централния пост на моя та база. Ще ви покажа това онова. И обърнете внимание, там не каня кого да е…