Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 138

— Чакам един човек, а вие кой сте?

— Какъв човек? — още по-строго попита Торсон, като се ядосваше на себе си, че прекъсна съня й, но в същото време не можеше да се примири и с явното нарушение на устава. В диспечерската кабина бе забранено ла влизат странични хора. В края на краищата тя не бе място за срещи.

— Капитан Торсон.

— Аз съм Торсон.

Тя изхъмка недоверчиво, после протегна ръка и щракна някакъв ключ на пулта пред нея. Страничната таванска ламперия светна и сега двамата можеха да се видят. Жената му беше съвсем непозната, с прекалено строго, но красиво лице. Вероятно бе на около тридесет години. Тя веднага го позна, защото пребледня и явно се смути.

— Извинете… Казаха ми, че идвате тук и че това е единственият начин да ви срещна, в което, общо взето, не повярвах, но ето че дежуря вече трето денонощие. Нямах друг изход.

— Защо не дойдохте при мен по установения път, както прави всеки, на когото съм нужен? — измърмори Торсон.

— Опитайте някога да запишете приемен час при себе си под чуждо име, тогава ще разберете колко е лесно да се добере човек до вас.

— Не пускат ли?

Най-после се усмихна. Жената въздъхна.

— Меко казано. Сигурно в миналото е било по-лесно да получиш аудиенция при някой крал.

— Какво да се прави. Много хора искат да разговарят с мен и най-често за глупости. Не ми стига времето за всички. Затова имам заместници. Сума ти заместници!

— Не се обърнах към тях, защото ми трябвахте вие.

— Добре, слушам ви.

— С две думи: искам да бъда включена във вашата експедиция. — Явно се вълнуваше, говореше объркано, на пресекулки. — Страшно ми е нужно.

— Вярвам ви — неочаквано меко каза Торсон. — Иначе нямаше да чакате три денонощия. А сега не се вълнувайте и се опитайте по-ясно да изложите причините.

— Не ме ли помните? Впрочем толкова време мина… Преди десет години експедицията до Хидра, евакуирането на хората от земната колония, аз бях между колонистите, пътувах с вашия кораб. Преди вас на Хидра дойде Ротанов… Та той…

— Каква специалност имате?

— Космобиолог. Имам опит в лечението на болни след контакта им с антипространството… Бях сред колонистите на Дзета.

— Обърнахте ли се към комисията?

— Да.

— Отказаха ли ви?

— Не знам истинската причина, но вероятно не съм добре със здравето, след Хидра няма нищо чудно в това. — Той замълча задълго и Ана смутено попита: — Необходими ли са ви още някакви данни?

— Не, онова, което ми казахте, е достатъчно. — Торсон не знаеше какво да й отговори.

Не можеше просто ей тъй да й подари едно от своите резервни места и да се лиши от някой необходим специалист. Пък и не му се искаше да отменя решението на комисията. Ако се беше обърнала по-рано към него, преди да получи официалния отказ, въпросът щеше да се реши по-лесно. От друга страна, разбираше, че тя е дошла при него не от младежки стремеж към романтика и от празен каприз. Тук се криеше нещо сериозно. Много сериозно. Ротанов, Ротанов… Да допуснем, че няма да летя аз, а Ротанов, щете ли да я вземе той със себе си?