Читать «Дневникът на пирата» онлайн - страница 4

— Мислиш ли, че ще можеш да го достигнеш? — попита капитанът.

— Съмнително е, сър. Опасявам се, че той не ни отстъпва нито по далекобойност, нито по скорост.

— Тогава не стреляй още. Те няма да ни обстрелват повече, отколкото е нужно. Ако пък видят, че сме слаби, може да станат безразсъдни. Обикновено корсарите не са много предпазливи.

Изглежда, капитанът разсъждаваше правилно, защото срещу нас бе даден само още един изстрел и гюллето падна далеч от целта. Междувременно ние не намалявахме броя на платната си и цепехме стремително вълните, докато мачтите на „Дръж!“ заскърцаха от напрежението.

Скоро обаче вятърът отслабна, после съвсем спря и корабът ни легна неподвижно върху вълните, а „Страшни“ беше на по-малко от двеста ярда зад нас. До смрачаване имаше още много време и Когато преследвачът ни вдигна на върха на мачтата си флага с черепа и кръстосани кости и започна да спуща лодките си, капитанът изпъшка.

— Свършено е е нас — промърмори той.

А аз? Аз се радвах, преливах от радост. Какво щях да загубя, ако ме сполетеше смърт, когато пиратите завладееха нашия кораб? Поне мъченическият ми живот щеше да свърши и ако съдбата бъдеше благосклонна, щях да видя капитан Хокинс, постигнат от същата участ.

— Трябва на всяка цена да ги отблъснем — извика капитанът, като хапеше устни. — Всички да заредят мускетите и да напълнят пистолетите си. Ще избием колкото можем повече хора от лодките им, преди да ни вземат на абордаж. След това сечете със сабите, и то мъжки, ако не искате да ходите но дъската.¹

И тогава нареди на втория помощник да стреля срещу „Страшни“, който стоеше с борда си към нас и представляваше лесна мишена. Помощникът се прицели с оръдието си и запали фитила. В следващия миг всички викнаха „ура“, към което не се стърпях и се присъединих, защото гюллето падна точно върху палубата на „Страшни“. Ликуването ни беше краткотрайно. Почти веднага (последва ответен изстрел, който разби нашето оръдие и уби втория помощник и един моряк до него. Още две гюлета от пиратския кораб паднаха сред нас, преди лодките му да се доближат толкова, че да се появи опасност за собствените им хора.

В това време по заповед на капитан Хокинс екипажът на „Дръж!“ обстрелваше пиратите от приближаващите се лодки. Те се разпръснаха, но яки мишци ги насочиха отново с пълна скорост към нас, явно че въпреки силния ни огън жертвите им бяха малко. Аз вдигнах мускета си заедно с останалите и се прицелих в един висок кестеняв юначага, който стоеше до носа на най-близката лодка. Животът му бе в ръката ми, защото съм добър стрелец, ала в последния момент свалих пръста си от спусъка.

— Няма да сторя нищо, за да спася „Дръж!“ — казах на Веселушко, който се бе снишил до мен. — Ще се смея, когато ония приятели се качат на борда ни и някоя сабя разпори капитана.

— Ти много си изпати на този кораб — съгласи се Веселушко, — ала знай от мен, че на „Страшни“ е още по-лошо, ако доживееш да стъпиш на борда му. — След тези думи той вдигна заредения си мускет и застреля пирата, когото аз бях пощадил.