Читать «Не я дразни» онлайн - страница 25

Арчър реши, че е време да прекъсне фантасмагориите на този глупак и сухо се намеси:

— Господин Патерсън, искам да ви напомня, че Хелга Ролф е изключително опитна жена, когато става въпрос за бизнес. Едва ли би се задоволила с ролята на пасивен партньор, който просто дава инвестиции. Повече от сигурно е, че ще поиска частичен контрол над проекта.

— Няма да позволя на някаква мадама да ми се бърка в проекта! — намръщи се Патерсън и хвърли поглед към Гренвил: — Кажи й, че може да разчита на двадесет и пет процента печалба, но никакъв контрол!

За изненада на Арчър, Гренвил остана напълно спокоен.

— Няма проблеми — кимна той. — Сигурен съм, че мога да уредя този въпрос.

Патерсън разцъфна в усмивка и го потупа по ръкава.

— Така те искам, момчето ми! Проучи тези документи и се залавяй за работа! За колко време мислиш, че ще я убедиш да инвестира сумата?

Гренвил само сви рамене. Запази мълчание, докато им сервираха стековете, после погледна към Патерсън:

— Не бива да я притискаме — рече. — Бих казал, че ще ми трябват поне десет дни… — на лицето му се появи ослепителната усмивка: — Нали трябва да я вкарам и в леглото си?

— Добре, нямам нищо против — кимна сипаничавият. — Само внимавай с разходите!

— Когато човек гони два милиона долара, не трябва да става дребнав — отвърна Гренвил и започна да реже месото в чинията си. — Мадам Ролф вече остана с впечатлението, че съм богат човек… Трябва да поддържам тази илюзия.

— Това ми е ясно, но все пак внимавай. Не съм брашнян чувал!

— Кой ли днес е брашнян чувал? — усмихна се леко Гренвил, след което се впусна в продължителен монолог за нощния живот на Париж. Познанията му бяха толкова задълбочени, че Патерсън бързо забрави за разноските.

Когато приключиха с вечерята, сипаничавият помоли Гренвил да му запише адреса на първокласния публичен дом, който беше споменал.

— Мисля да надникна там — намигна той, после поиска сметката.

— Потърсете Клодет — посъветва го с мрачен глас Гренвил. — Тя притежава точно това, от което се нуждаете.

— Клодет, значи — кимна Патерсън и мазно се ухили. — Добре. Ще поддържаме контакт и пак ви напомням да внимавате с харченето… И двамата… — после стана и с леко олюляваща се походка напусна ресторанта.

— Какво гадно човече! — въздъхна Гренвил и вдигна ръка към келнера. — Коняк и още кафе, ако обичате.

— Гадно или не, то е единственият ни източник на доходи за момента — отбеляза Арчър.

— Не мислиш, че Хелга ще приеме сериозно тъпите му идеи, нали? — изгледа го внимателно Гренвил.

— Не, разбира се — поклати глава Арчър. — Но докато той си мисли, че ще ги приеме, аз ще получавам своите сто долара седмично, а ти ще се забавляваш!

— А какво ще стане, когато Хелга отхвърли предложението му?

Арчър сви масивните си рамене.

— Ти ще си потърсиш някоя богата бабичка, която да те покани на танц, а пък аз ще се огледам за поредния глупак — промърмори той.

Гренвил пусна бучка захар в кафето си.

— Не говориш сериозно, нали?

— Човек трябва да гледа фактите в очите — рязко отвърна Арчър.