Читать «Не я дразни» онлайн - страница 20

Пред хотела се мотаеше някакъв репортер. Хелга бутна вратата и излезе на тротоара, облян в ярка слънчева светлина. Мутрата на фотографа беше противна, заприлича й на плъх. Но въпреки това го дари с една ослепителна усмивка и вдигна ръка пред обектива на камерата му. Отдавна беше разбрала, че трябва да поддържа приятелски отношения с представителите на печата.

Тръгна пеша по булевард Марсо, прекоси улица Куентин и с наслаждение започна да попива атмосферата на Париж. Не след дълго се озова на Шан-з-Елизе, в непосредствена близост до бар-ресторант „Фуке“.

Ето това е пролетният Париж, доволно въздъхна тя. Кестените бяха обсипани с цвят, тълпи от туристи бавно се разхождаха по широките тротоари, масичките на многобройните кафенета бяха заети почти навсякъде.

Настани се на една от малкото свободни масички пред „Фуке“ и до нея светкавично се изправи келнерът. Реши да обядва по-късно и си поръча мартини с водка. Очевидно впечатлен от великолепното й палто от фина вълна и кожени ръкавели, келнерът изпълни поръчката й със смайваща бързина.

Хелга се отпусна на стола и насочи поглед към разнородната тълпа, която се влачеше пред нея като на забавен кадър. Сред нея ярко се открояваха отегчените физиономии на американските туристи и особено на разни натруфени бабички с отвратителни шапки и обсипани със скъпоценни камъни слънчеви очила. Гледката беше доста забавна.

Уинбърн предложи да обядват заедно, но Хелга решително отказа. За претекст използва най-древното женско оправдание — желанието си да пообиколи магазините. Дори перспективата за самотен обяд й се струваше далеч по-привлекателна от тъпите му приказки.

Самотен обяд, но в замяна на това в Париж! В пролетния, свеж и неповторим Париж!

Отвори чантичката си и измъкна табакерата. В момента, в който цигарата се озова между устните й, до нея се разнесе меко изщракване и под носа й се появи пламъчето на масивна златна запалка. Тя насочи върха на цигарата си към него, после вдигна очи.

Не можеше да знае, че Гренвил я беше чакал пред хотела близо час, а после я беше проследил по булевард „Марсо“ и ловко се беше настанил на съседната масичка във „Фуке“. Очите й потънаха в неговите, тялото й моментално потръпна. Това наистина беше мъж! Всичко по него беше безупречно — костюмът в кремав цвят, вратовръзката на черни и сини ивици, масивният браслет от злато и платина около силната, леко окосмена китка, прекрасната усмивка, разкриваща два реда бели и безупречно поддържани зъби.

— Пролет в Париж — проговори Гренвил с дълбокия си, мелодичен глас. — Всички мечтаем за нея, но често откриваме, че тя може да бъде и скучна, особено когато сме сами…

— Но вие положително не сте сам, нали? — погледна го в очите Хелга.

— Ще позволите ли да ви задам същия въпрос?

— Позволявам и веднага си признавам, че съм сама — усмихна се в отговор тя.

— Прекрасно. Значи никой от нас вече не е сам.

Тя се разсмя. Години наред беше разчитала на случайни запознанства и често беше съжалявала за това. Но питието, слънцето, празничната парижка атмосфера — това бяха неща, които можеха да направят безразсъден и по-опитен човек от нея.