Читать «Не я дразни» онлайн - страница 17

— Какво означава това? — напрегнато го погледна Патерсън.

— За да бъда на необходимата висота, ще трябва да наема апартамент в „Плаца Атене“, ще ми бъде нужна и скъпа кола. Плюс пет хиляди франка за текущи разноски — Гренвил се усмихна и добави: — Вие без съмнение ще поемете тези разноски, нали?

Арчър не даде време на Патерсън да се опомни.

— Предвид размера на очакваната сума от госпожа Ролф, разноските не са особено големи, господин Патерсън — намеси се с убедителен тон той. — Те едва ли ще надхвърлят стойността на самолетните билети до Саудитска Арабия, които се готвехте да купите на мен и Ед Шапило…

Патерсън замислено дъвчеше пурата си.

— Добре — въздъхна най-накрая той. — Но искам да знаеш едно нещо, Гренвил, ще си имаш сериозни неприятности, в случай че не постигнеш успех. Поемам разноските, но очаквам бърз резултат!

Красивото лице на Гренвил окаменя.

— Господин Патерсън! — студено процеди той. — Позволете ми да ви напомня, че не вършите бизнес с някой от своите недодялани сънародници! Зная, че човек като вас е свикнал да работи грубо, това е част от фасадата му. Но няма да позволя да ме заплашвате! Искам още сега да бъдете наясно — ще ви осигуря два милиона долара инвестиции, но ще го сторя както аз намеря за добре! Ако не изпитвате доверие към мен, сега е моментът да го кажете и въпросът ще бъде приключен. Но не се опитвайте да ме заплашвате! — приведе се през масата и заби блестящите си очи в лицето на Патерсън: — Ясно ли се изразих?

Очичките на Патерсън се отместиха встрани.

— Добре, добре — промърмори той. — Не е нужно да кипвате… Разбрах всичко, забравете думите ми…

Арчър едва успя да прикрие въздишката си. Цялото му тяло беше обляно в студена пот.

— Тогава ще ви помоля да уточните финансовите въпроси с Джак. В момента, в който се пренеса в „Плаца“, очаквам да получа пет хиляди франка за разходите — стана на крака и един от келнерите се втурна да отмести стола му. — Съжалявам, но имам една важна среща. Благодаря за обяда, господин Патерсън, желая ви приятен ден.

До масата се изправи метр д’отелът.

— Надявам се, че останахте доволен, мосю Гренвил — почтително рече той.

— Всичко беше на обичайната висота, Жак — усмихна се Гренвил, стисна ръката му и пое към изхода.

— Господи Исусе! — възкликна Патерсън. — Тоя тип наистина притежава класа!

— Не виждам кой друг може да ви осигури инвестиция от два милиона долара — рече Арчър.

— Наистина има стил — призна Патерсън и поиска сметката. — И според мен ще свърши работа…

Дано, помисли си Арчър, докато сипаничавият се блещеше смаяно в последната цифра на листчето хартия пред себе си.

Втора глава

Хелга Ролф, една от най-богатите жени на света, лежеше в горещата ароматизирана вана. Дългите й крака леко се раздвижиха под водата, ръцете й се обвиха около малките твърди гърди.

Макар че винаги пътуваше в първа класа и получаваше обслужване ВИП, Хелга ненавиждаше презокеанските полети. Особено, когато й се налагаше да понася компанията на Стенли Уинбърн, когото мразеше, и на Фредерик Ломън, когото считаше за ужасен досадник. Но не можеше без тях — и двамата бяха от корпорация „Ролф Електроникс“.