Читать «Не я дразни» онлайн - страница 14

Метр д’отелът се впусна да го посрещне.

— Мосю Гренвил! Каква приятна изненада! Мислех, че вече сте ни забравили!

Всичко това беше казано на френски и Патерсън хвърли един любопитен поглед по посока на Арчър.

— Какви ги дрънка тоя?

— Изразява радостта си от появата на господин Гренвил — поясни Арчър.

— Така ли? — облещи се Патерсън. — А защо не каза същото и на мен?

Очите му не изпускаха стройната фигура на Гренвил, който размени няколко думи с метр д’отела, след което му позволи да го поведе към масата им. В средата на помещението спря да се ръкува с възрастен келнер, който почтително му се поклони.

— Анри! Мислех, че вече си се пенсионирал!

— По дяволите! — не можа да скрие уважението си Патерсън. — Тоя тип наистина го познават тук!

— Не само тук, но и във всички останали известни заведения на Париж — добави Арчър, доволен от начина, по който се беше появил Гренвил. — Вече ви казах, господин Патерсън, той е от изключително висока класа!

Гренвил пристъпи към масата им.

— Здравей, Джак — подхвърли с приятна усмивка той и се извърна към Патерсън: — Вие трябва да сте Патерсън. Приятно ми е, аз съм Гренвил.

Патерсън внимателно го наблюдаваше с малките си зли очички. Арчър изпитваше известни опасения от тази среща, тъй като добре знаеше сприхавия характер на сипаничавия. Но обаянието на Гренвил очевидно надделяваше.

— Аз съм — кимна онзи. — Арчър ми е говорил за вас.

Един келнер побърза да дръпне стола на Гренвил.

— Повече от година не съм идвал тук — промърмори младият мъж и небрежно седна. — Имам доста добри спомени от този великолепен хотел…

Келнерът се изправи до рамото му, в ръцете си държеше менюто с различни видове вино.

— Това, което обикновено пиете, нали, господин Гренвил? — угоднически пропя той.

Гренвил кимна, а Патерсън зяпна от смайване. Келнерът се оттегли, мястото му незабавно зае метр д’отелът с листа за ястията в ръце.

Гренвил махна по посока на Патерсън.

— Днес наш домакин е господин Патерсън, Жак — рече той. — Запомни го добре — той е влиятелен човек!

— Разбира се, мосю Гренвил — кимна онзи, заобиколи масата и постави менюто пред Патерсън. Изваден от равновесие, сипаничавият хвърли един поглед към изписаните на френски ястия, поклати глава и рече:

— Ще взема лучена супа и бифтек.

Пред Гренвил кацна висока запотена чаша мартини. Той отпи една глътка и кимна в знак на одобрение:

— Абсолютно както трябва да бъде, Шарл.

— Какво бихте искали да поръчате за обяд, мосю Гренвил? — попита метр д’отелът и се надвеси над него като квачка над пиленцата си.

Гренвил изобщо не погледна менюто.

— Как е днес лангустата, Луи? — попита той.

— Великолепна, мосю.

— Тогава нека бъде на скара, с вашия специален сос, разбира се…

— Отличен избор, мосю Гренвил.

Младият мъж извърна глава към Арчър:

— Предлагам ти да вземеш същото, Джак. Тук го приготвят невероятно вкусно…

Арчър, който вече умираше от глад, енергично кимна с глава.

Метр д’отелът се отдалечи, а Гренвил се обърна към Патерсън и го дари с ослепителната си усмивка.