Читать «Рифовете на космоса» онлайн
Фредерик Пол
Annotation
Развитието на Земята е в ръцете на Планиращата Машина и който не се вписва в мащабите на нейните директиви, бива изпращан в… банката за органи.
В същото време зад орбитата на Плутон са открити коралоподобни образования — Рифове — където има органичен живот. Но освен свободомислещите хора Машината също протяга пипалата си натам.
Дали Стивън Рейлънд ще успее да си възвърне паметта и да открие тайната на нереактивния двигател? И кой ще му помогне в неравната борба срещу Машината и нейните марионетки?
Фредерик Пол, Джак Уилямсън
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
info
Фредерик Пол, Джак Уилямсън
Рифовете на космоса
ПЪРВА ГЛАВА
— Регистрирайте се незабавно! — отривисто изкомандва майора. — Ей, вие, Опове, да не заспахте?
От радарните антени той изглеждаше като сънен млад дявол с провиснала долна челюст. Но беше много, много опасен.
— Слушам, сър — отвърна Стив Рейлънд, докато се оглеждаше.
Това е то. Рейкявик. Съвършено друг свят.
Рейлънд беше пристигнал преди малко от лагер с максимално строг режим на безопасност зад Полярния кръг. Присвил очи от яркото слънце, той не можеше да откъсне поглед от тристаметровите здания и от реактивните лайнери и ракети, накацали по летището.
Ниският мъж до него кихна и го побутна.
— Всичко е наред — каза му Рейлънд и влезе в празната стаичка на Службата за Безопасност.
Както във всяка друга стая, и тук в ъгъла стоеше телетайп.
— „Информация“ — набра на клавишите Стив. — „Стивън Рейлънд, оп. АВС-38440, О.Б. Опорто, оп. XYZ-99942, пристигнаха на“… — Бърз поглед към табелката с кода, прикрепена на телетайпа, — „станция 3, радиус 4–261, Рейкявик, Исландия. Въпрос. Какви са указанията?“
Само след миг от Планиращата Машина дойде отговора — една буква: „П“. Това означаваше, че Машината е приела съобщението, разбрала го е и го е запаметила. Заповедите ще дойдат после.
Вратата се отвори и в стаята надникна една от девойките-компаньонки. Нейната професионална усмивка се скри веднага, щом забеляза железните нашийници на вратовете на Рейлънд и Опорто. Опасни. Девойката кимна на майора и затвори вратата.
Телетайпът зазвъня. Рейлънд се наведе и прочете съобщението:
„Действия. Да се отиде във влак 667, линия 6, купе 93.“
Майорът погледна към телетайпа иззад рамото на Рейлънд и се ухили:
— Директно в банките за органи, хващам бас!
— Да, сър — тихо отговори Рейлънд.
Не искаше да спори. За един оп спора с майор, на чийто шлем има радарни антени, е безпредметен.
— Тогава мърдайте — каза майорът. — Рейлънд…
— Да, сър?
— Благодаря ти за шаха — намигна майорът. — Надявам се пак да ви видя, макар и на части. — Доволен от плоската си шега, той се захили зад тях. — И без глупости, предупредени сте!
— Няма да забравя — отговори Стив, докосвайки железният обръч на шията си.
Опорто пак кихна.
— Да тръгваме — подкани той.
