Читать «Гол от засада» онлайн - страница 96

Хаим Оливер

И не носеха копринените екипи на ККДЖЗЗМФ, а ония памучни черни гащета и бели фанелки с везаните емблеми на Андреа…

ДЖЗЗМФ престанаха да дъвчат фъстъци.

Операторите забравиха да снимат.

Обожателите се задавиха.

Само полковник о.з. Храбров победоносно сучеше вирнатите си будьоновски мустаци.

Без да обръщат внимание на общото стъписване, редутаблите застанаха срещу МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, вдигнаха приветствено ръце и извикаха „Хип-хип-ура-ура!“

След това пред изумената публика се разигра нещо, което никой футболен запалянко, включително о.з. Храбров, който половин живот бе прекарал по стадионите, не бе виждал.

Капитанът на ННФК РЕДУТ застана точно пред микрофоните и камерите на телевизията, огледа се наоколо, сякаш да се увери, че публиката го вижда добре, разгъна един голям бял лист и зачете. Гласът му, спокоен и изпълнен с достойнство, се разнесе над целия стадион, над целия квартал, над цялата страна:

ОБРЪЩЕНИЕ!

До всички граждани на нашия квартал и до другите хора, по-големи от дванайсет години! До всички спортисти и спортистки от третата планета на Слънчевата система!

Ние, редутаблите от великия Непобедим национален футболен клуб РЕДУТ, след като изслушахме доклада на нашия капитан проф. Кънчо по въпроса за параграф 11 от Правилника на футболната игра, заявяваме: Завчера, в последната минута на финала А между РЕДУТ и ФК МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, капитанът на РЕДУТ отбеляза гол, който изравни резултата и наложи да се играе втори финал Б.

Като пионери, за които истината стои над всичко, и като спортисти, които достойно понасят пораженията, ние заявяваме, че вторият гол на РЕДУТ беше вкаран от положение на засада и значи не е гол, а нарушение на параграф 11 от Правилника на футболната игра, който гласи…

Думите на проф. Кънчо се носеха над стадиона, над София, над страната, летяха над цялата трета планета на Слънчевата система, проникваха във всеки дом и всички виждаха на малкия екран едно набито и чорлаво момче със сковано от напрежение, но озарено от вътрешна светлина лице.

После те видяха как момчето сгъва хартията, предава я на съдията и в стегната спортна крачка излиза от стадиона, последвано от своя отбор…

9.

Да, всичко почва отначало! Но…

Потресените зрители още се разотиваха от стадион „Оборище“, коментирайки нечуваното спортно събитие, а редутаблите вече седяха в „Океана на бурите“.

Моментът беше тържествен, макар и тъжен. Не пееха славеите, не свиреха локомотивите, мълчеше продавачът на гевреци. Кротуваше дори Ухуру, която сдържаше първичния си порив да скубе косата на Тото.

Проф. Кънчо се изправи, окашля се в шепата си и рече:

— Другари! Има предложение да образуваме футболен отбор.

— Как ще се казва? — попита Митко Пеле.

— ФК РЕДУТ.

— Без НН?

— Без НН.

— Ама защо без НН? — чудеше се Митко Пеле. — Нали НН означава непобедим национален?

— Защото НН трябва да се заслужи, затова, разбра ли? — обясни проф. Кънчо.

— Разбрах! — каза Митко Пеле, сбърчи носле и неудържимо се прозя. — Чак след като победим МЛЕЧНИТЕ ЗЪБИ, нали?