Читать «Върколашки метаморфози» онлайн - страница 5

„… наместникът с няколко десетки пеши и конни воини, и с кучета също, излезе из градските стени, за да търси беглеца. И наистина намериха Сяо в една празна гробница. Плътеникът пък, като чу човешки гласове и кучешки лай, се спотаи. И пратените от Сян хора доведоха Сяо. В лице съвсем беше заприличал на лисица, почти нищо човешко не беше останало у него. И само повтаряше: «А Цзъ!» (А Цзъ ще рече лисица, името на лисицата.) След десет дни лека-полека почна да се освестява и тогава вече разказа:

— Първия път като дойде лисицата, в ъгъла при пречките за кокошките се появи жена, хубавица. Рече, че се казвала А Цзъ, и ме помами. И така много пъти, докато аз, без вече да съзнавам нищо, не я последвах. И тя ми стана жена и същата вечер бяхме в дома й… Как дойдоха кучетата не помня, но много се зарадвах.

— Това е планинска твар — рече даоският гадател.

В «Записки за чудните планини» се казва: «Много, много отдавна лисицата е била развратница и се е казвала А Цзъ. Един ден се превърнала в лисица».

Затова повечето плътеници от този вид се наричат А Цзъ“.

Помня го този човек. Главата му приличаше на жълто яйце, а очите — на две лепнати на яйцето хартийки. Не предава съвсем точно историята на връзката ни, пък и се заблуждава, като твърди, че съм се била казвала А Цзъ (в някои преписи Ай). Началникът на охраната ме наричаше А, а Цзъ дойде от звука, който издаваше, когато жизнеността му почна да се изчерпва: докато говореше, всмукваше силно въздух, сякаш се стараеше да намести увисналото си долно чене. Освен това не е вярно, че съм била развратница, а после съм се превърнала в лисица — доколкото знам, така изобщо не става. Но както и да е, когато чета този откъс от древнокитайската проза, се вълнувам като одъртяла актриса, която гледа моминските си снимки.

Защо се казвам А ли? Един начетен конфуцианец със склонност към момченца, който знаеше коя съм, но все пак прибягваше до услугите ми чак до смъртта си, измисли интересно обяснение. Това било, разбирате ли, най-краткият звук, който можел да издаде човек, когато мускулите на гърлото му престанели да му се подчиняват. И наистина някои хора, които магьосвам, успяват да изхъркат нещо като „Ааа…“. Този конфуцианец дори ми подари калиграфия — започваше с думите: „Ай Хуй и върба над нощна река…“

Може да ви се стори, че да живееш в Русия и да се казваш Ай Хуй е ужасно. Все едно да живееш в Щатите и да се казваш Whatze Phuck. Да, името ми хвърля върху живота ми тежък печат и винаги някой от вътрешните ми гласове все е готов да ме попита: „Бе чий хуй го крепиш в тоя живот, Ай Хуй?“ Но това, както вече казах, е най-малката ми грижа, дори не ми е грижа, понеже работя под псевдоним, а нещо като шегичка — вярно, от сферата на черния хумор.