Читать «Загадката на Мари Роже ((Продължение на „Убийствата на улица Морг“))» онлайн - страница 8
Едгар Алън По
По този начин вестникът се стараеше да създаде впечатление за някакво безразличие от страна на роднините на Мари, несъвместимо с допусканото предположение, че това е нейният труп. Намекът достигна дори дотам, че Мари, със съгласието на своите приятели, решила да се скрие от очите на града поради причини, хвърлящи сянка върху нейната непорочност; че тези нейни приятели, след като открили в Сена труп, който напомнял донякъде момичето, се възползували от случая да накарат обществеността да повярва в неговата смърт. Но и този път L’Etoile избързал. Доказало се с положителност, че от въображаемото равнодушие няма и следа; старата, жена останала съвсем без сили, така се развълнувала, че не била годна за никаква работа; Сен-т-Йосташ не посрещнал ни най-малко равнодушно новината, изпаднал в такова отчаяние и така обезумял, че мосьо Бове помолил един приятел и роднина да се погрижи за него и да не му позволи да присъствува на експертизата след изравянето на трупа. Нещо повече, независимо от изявлението на L’Etoile, че тялото е заровено наново на обществени разноски, че изгодното положение да бъде погребано в отделен гроб било напълно отхвърлено и нито един представител от семейството не присъствувал на погребението — въпреки, повтарям, всички твърдения на L’Etoile в подкрепа на впечатлението, което иска да създаде, всичко това бе напълно опровергано. В следващия брой на вестника се правеше опит да се хвърли съмнение и върху самия Бове. Редакторът твърди следното:
„Ето че въпросът претърпя промяна. Съобщиха ни, че докато някоя си мадам Б. се намирала по някакъв повод в къщата на мадам Роже, излизащият оттам мосьо Бове и казал, че очаквали пристигането на полицай и че тя, мадам Б., не трябва да казва нищо на този полицай до неговото (на мосьо Бове) завръщане, нека тя оставела всичко на него… На сегашния етап от развоя на нещата излиза, че мосьо Бове е поел всичко в ръцете си. Без мосьо Бове не може да се предприеме нищо; накъдето и да се насочи човек, неминуемо ще се сблъска с него… Въобразил си е поради някакви, известни само на него причини, че освен него, никой друг не бива да се бърка в тази работа, отстранил е според собствените им изявления всички мъже от семейството и това е доста странно. Изглежда, не е никак склонен да разреши на родствениците да видят тялото.“
Следващият факт придава своеобразен оттенък на отправеното към Бове подозрение. Няколко дни преди изчезването на девойката посетителят навестил кантората му и не го намерил в нея, той обаче забелязал една роза, пъхната с дръжката в ключалката и името „Мари“, написано на една плочка.
Общото впечатление, доколкото бяхме в състояние да съберем сведения от вестниците, бе, че Мари е станала жертва на шайка разбойници, че са я завлекли към реката, изнасилили и убили. Le Commerciel11 обаче, вестник с голямо влияние, се противопоставяше решително на тази популярна версия. Ще цитирам една-две извадки от неговите колони: