Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 81

Фрост почувства напрежение в тялото си и косите му леко настръхнаха.

Слънцето окончателно изчезна зад надвисналите облаци. Сенчестите места до гората станаха по-тъмни и комарите отново се появиха.

Той видя че това, което висеше на дървото, беше раница и усети, че миризмата идваше от лютиви изпарения на мокра пепел. Някои навярно бяха палили огън до извора и са отишли някъде, оставяйки раницата. Дали изобщо са заминали от тук или ще се върнат, не можеше да се разбере, но щом имаше раница, значи имаше навярно и храна.

Фрост се отклони от пътя и се затътри по пътечката към утъпканите буренаци на мястото за лагеруване.

Там имаше човек. На земята лежеше мъж. Единият му крак беше свит почти до корема, а другият опънат. Дори от разстоянието, където се намираше, Фрост ясно видя, че опънатият крак беше почти два пъти по-дебел от другият. Крачолът беше така издут, че платът просто лъщеше. Той беше загънат над глезена, а под него оголената плът беше се подула извън пределите на крачола и обувката и беше червено-черна.

Мъртъв е, помисли Фрост. Мъртъв и кой знае от кога лежи тук?

А това беше странно, защото хеликоптер от спасителната станция щеше отдавна да е пристигнал, за да прибере тялото.

Фрост тръгна напред, но се спъна в паднало от дървото клонче. Сухите листа по него изшумоляха.

Легналият на земята леко се раздвижи и се опита да се обърне по гръб. Обърна глава по посока на шума. Лицето му представляваше издута маска, а очите му изглеждаха затворени от отока. Размърда устни, но звук нямаше. В дълбоките пукнатини на устните му потече кръв и накваси брадата му. Устните отново се раздвижиха и този път се чу слабо грачене.

До сивата могилка на загасналия огън имаше прекатурен чайник.

Фрост отиде до огъня, грабна чайника, бързо отиде при извора и загреба вода.

Върна се, коленичи, леко повдигна човека и го подпря с тялото си. Опря чайника до устата му и човекът жадно, с давене и лигавения се напи. Фрост свали чайника и отново положи човека на земята.

Продължителна гръмотевица изпълни долината. Скалистите склонове отразиха ехото. Фрост погледна нагоре. Черните облаци като че бяха кипнали. Бурята, която заплашваше целия следобед беше на път да се разрази.

Фрост стана, отиде при дървото, взе раницата и я отвори. От нея се изтърсиха панталон, риза, чорапи, няколко консерви и някой други дреболии. До дървото беше изправена рибарска пръчка.

Върна се при лагеруващия, който със затворени очи немощно му махаше с ръка. Повдигна го, даде му още вода и пак го положи на земята.

— Змия — каза човекът, и това беше повече грачене, отколкото дума.

Гръмотевицата избоботи отново. Стана по-тъмно.

Човекът каза змия. Гърмяща змия може би. С опустяването на земите гърмящите змии се бяха увеличили.