Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 4

Клифърд Саймък

— Точно така, — каза Фрост. — Преди известно време. Това е едно от големите ни усилия и стремежи. Мото за съучастничество.

Той бръкна в колата, взе от седалката чантата си и я сложи под мишница. Пакета с обеда му, който беше в нея, грозно я издуваше.

Покачи се на издигнатата пешеходна пътека и по нея се отправи към един от няколкото площада около извисяващото се здание на Вечния Център.

Както винаги без особена причина той отметна глава назад и се зазяпа по извисилата се цяла миля стена на внушителната сграда. Случваше се при лошо време сутрин гледката да се губи в надвисналите облаци, но при ясни утрини като тази огромната маса от камък и бетон се издигаше на такава височина, че последните етажи се сливаха с мъгливата синева на небето. От тази гледка се завиваше свят и човек просто недоумяваше как човешката ръка е стигнала тези висини.

Препъна се и едва не падна. Реши, че трябва да престане с това шантаво зяпане нагоре по сградата или в краен случай да го прави, когато стигне до площада. Пешеходната пътека беше само на два фута височина, но човек можеше да се преметне и нарани доста зле ако не внимава. Едно счупване на врата съвсем не беше невъзможно. И може би за стотен път той отново се запита защо ли не са сложили парапети по тези пътеки?

Стигна до площада, слезе от пешеходната пътека и се вля в тълпящия се народ пред сградата. Притисна здраво чантата си под мишницата, а с другата ръка се опита да предпази издутината на торбичката с обяда, при все че беше убеден — трудно ще я опази. Почти всеки ден натъпканите като сардели тела по площада и фоайето жестоко намачкваха храната му.

Може би, помисли си той, днес ще мине и без обичайното мляко. Ще се задоволи и с чаша вода след яденето. Облиза устните си, които изненадващо бяха засъхнали. Дали пък няма да открие друг начин, за да икономиса тези извънредни пари, защото твърде много държеше на ежедневната си чашка мляко и я чакаше с огромно удоволствие.

Не, за това не можеше да става и въпрос. Ще трябва да намери начин, за да навакса и компенсира енергизирането на автомобилния буфер. Това беше разход, който дойде съвсем непредвиден в неговия бюджет. И ако Том открие че и част от уплътнението ще трябва да се подмени, това означава допълнително изтичане на пари.

При тези мисли той сподави дълбоко в себе си една въздишка.

Макар че човек не бива да разчита на щастливи случайности — най-вече с тези шофьори по пътищата.

Никакви щастливи случайности. На случайности не може да се разчита там, където е заплашен човешкият живот. Край на безумната смелост, на катеренето по планините, на въздушните пътувания — освен с безпогрешния и спасителен хеликоптер. Повече никакви автомобилни състезания и бойни спортове. Транспортът да се направи колкото се може по-сигурен, асансьорите да се оборудват с фантастична сигурност, стълбищата да се правят със сигурни стъпала от еластичен материал — изобщо да се направи всичко възможно, за да изчезнат злополуките и оттам рисковете за човешкия живот. Дори самият въздух, помисли си той, да бъде предпазен от замърсявания. Пушеците от фабриките да бъдат филтрирани и рециклирани, за да се отнемат от тях всичките вредни съставки и дразнители. В колите да се забранят допотопните земни горива — да се снабдят с вечни акумулатори, които да движат електрическите им мотори.