Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 27

Дванадесет

Фрост рязко отвори вратата, готов враждебно да посрещне нечакания гост.

Насреща му застана жена, спокойна и невъзмутима. Слабата светлина от крушката в хола леко се отразяваше в черната й коса.

— Вие ли сте мистър Фрост? — запита тя.

Фрост, изненадан и може би облекчен, си пое дъх.

— Да, аз съм — отвърна той. — Влезте, моля.

Тя пристъпи навътре.

— Надявам се, че не ви обезпокоих — каза тя. — Името ми е Ан Харисън — адвокатка съм.

— Ан Харисън — скандира той. — Радвам се да се запозная с Вас. Вие не сте ли…

— Да, аз съм — отговори тя. — Аз съм защитника на Франклин Чапмън.

— Видях портрета ви във вестника. Трябваше веднага да ви позная.

— Мистър Фрост — каза тя. — Ще ви кажа честно. Аз ви дебнех да се приберете. Можех да ви се обадя по телефона, но възможно беше да откажете да ме приемете, така че реших направо да дойда. Надявам се няма да ме изгоните.

— Няма да ви изгоня — каза Фрост. — Нямам причини за това. Седнете, моля.

Тя седна в креслото, в което преди това той беше седнал. Красива е, помисли си той, но зад красотата й прозираше някаква сила, някаква упоритост и твърдост.

— Имам нужда от Вашата помощ — каза тя.

Той отиде към другото кресло и седна бавно, за да спечели време за отговора си.

— Не ви разбрах добре — каза той.

— Подразбрах, че сте свестен човек. Човек с когото може да се разговаря. Казаха ми, че Вие сте човека, с когото трябва да се срещна.

— Казаха ви? Кои?

Тя разклати глава.

— Няма значение. Просто така се говори из града. Ще ме изслушате ли?

— Да, ще ви изслушам — каза той. — А колкото до помощ…

— Ще видим — каза тя. — Става дума за Франклин Чапмън…

— Вие направихте каквото можахте за него — каза Фрост. — Нямаше какво повече да се направи.

— Там е работата — каза тя. — Може би някой друг щеше да направи повече — не зная. Работата е там, че това беше една несправедливост.

— Беше закон — каза Фрост.

— Да, беше законност. Аз самата се препитавам, живея от законите. Или трябва да живея по тях. Но професията на юриста има преимуществото да прави разлика между закон и справедливост и да ги разграничава. Няма никаква справедливост в това да лишиш човек от възможността за втори живот. Вярно е, поради обстоятелства, независещи от него, Чапмън е пристигнал късно на мястото на смъртта и като резултат една жена е била лишена от възможността за втори живот. Но да се осъжда Чапмън също на лишаване от втори живот е неправилно, грешно. Та това е стария закон на джунглата. Око за око, зъб за зъб. Като раса от разумни същества това за нас е недопустимо. Та няма ли милост? Няма ли състрадание? Нима трябва да се връщаме към законите от каменния век?

— Живеем в междинно време — каза Фрост. — На прехода сме от стария към нов, друг вид живот. Старите канони и норми не важат — неприложими са, а за новите е още рано. Имаме установени и утвърдени норми за преходния период и главното в тях е, че новото поколение трябва да се грижи за старото, така че нищо да не пречи на плановете за тяхното съживяване. Този установен ред е една сигурност, една гаранция, че всеки мъртвец ще има своята възможност за съживяване. Ако не успеем в това дори с един единствен човек, ние грубо нарушаваме един обет, един залог, който сме поели към всеки отделен човек. Единствения начин да гарантираме тази сигурност и обет са установените закони, които предвиждат такива сурови наказания, че да респектират и да бъдат гаранция за спазване на този обет.