Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 24

Никой все още не заявявал открито, че ще се възползва от нея, защото за обществото тя все още била една фантасмагория. С годините обаче все повече и повече хора сключвали тайни договори и при смъртта си били замразявани и оставяни да чакат деня на своето съживяване.

И всеки от замразените внасял в тази изградена с мъки, тръгнала от нулата организация оскъдните си спестявания или огромното си богатство, спечелено с големи усилия за цял живот. Инвестирали за времето на своето съживяване.

Наложило се разследване в конгреса във Вашингтон, но не се стигнало до никъде. Въпросът бил повдигнат и в Камарата на Представителите, но го сполетяла същата участ. Продължавали да считат идеята за шарлатания, но не злостна и опасна. Тя не се натрапвала на хорското съзнание, не поучавала, не се пропагандирала. Била тема на частните разговори на хората и не било необходимо да й се обръща официално внимание, защото бюрокрацията може би не е знаела как да постъпи. Или може би както при разногласията за древните летящи чинии, подхода към нея бил крайно противоречив.

Кога точно била възникнала или как е била възникнала и как се е реализирала, никой не бил в състояние да каже, но дошъл денят когато станало ясно, че движението от 1964, наречено Вечен Център, станало нещо голямо, нещо, което светът не бил виждал.

Голямо в много отношения. Голямо във владеенето на съзнанието и въображението на хората, което все повече се оформяло като една непоклатима вяра не само в целта на програмата, но и във възможностите му да проведе тази програма. Голямо с участието в програмата, с милионите замразени тела в хранилищата, изчакващи своето съживяване. И може би най-важното от всичко — голямо със своите капитали и инвестиции. Защото всичките тези милиони хора, които лежали замразени, били оставили на съхранение парите си във Вечния Център. И един божи ден светът се събужда и разбира, че Вечният Център е станал най-големия акционер в света и че в много случаи огромни индустриални комплекси са станали зависими от него. Минали са под негов контрол.

И твърде късно правителствата разбират, че са безсилни да предприемат каквото и да било спрямо Вечния Център, ако въобще са мислили да предприемат нещо. Защото едно разследване на Центъра, едно легализиране или ограничаване би било едно опълчване не само срещу силно укрепилата се финансова институция, но и срещу пробудилия се и оживил се интерес на обществото.

Така че нищо не било направено и Вечният Център ставал все по-силен и неуязвим. И днес, помисли си Фрост, той е правителството на света, финансовата институция и фактор на света, единствена надежда и упование на този свят.

Но скъпо заплатено упование. Упование, което беше заставило хората от целия свят да пристягат колани и пестят пряко силите си. Ето — на обед той се лиши от половинката млекце — половин литър мляко, което толкова искаше. Половинка, от която тялото му имаше крещяща нужда. Обядът му се състоеше от два тънки сандвича в книжната кесия. И всичко това, защото всяка седмица той трябва да внася значителна част от заплатата си в капиталите на Вечния Център, за да може тази сума, докато той лежи през многото години мъртъв и замразен, да се размножи от лихвите и дивидентите. Той живее в тази жалка стая, яде евтина храна и въобще не беше се женил.