Читать «Заложници в Рая» онлайн - страница 16
Клифърд Саймък
— Надявам се, че не е нещо лошо — каза тя.
— Не е съвсем лошо — откликна той.
Тя се обърна и тръгна към вратата.
— Мис Бийл — каза той.
Тя се спря и обърна към него.
— Днес следобед няма да бъда тук — каза й той. — Няма нищо належащо, нали?
— Имате две срещи. Не особено важни. Мога да ги отменя.
— Бъдете така добра — каза той.
— Ами ако донесат папката с поверителните?
— Сложете ги в касата.
— Но те не обичат да…
— Знам. Трябва веднага да се прегледа и…
Така значи! — помисли си той.
Ето резултата от това, което Епълтън беше направил. Беше нещо, за което той съвсем не беше помислил.
— Мистър Фрост, нещо станало ли е?
— Не, нищо. Ако се появи поверителна папка… просто сложете я в касата. Ще я прегледам утре сутринта.
— Добре — каза тя като подтисна напиращото неодобрение.
Завъртя се и влезе във външния кабинет.
Той се отпусна в креслото и си спомни за онзи ден преди три месеца, когато куриерчето по погрешка беше му оставило вместо неговата поверителна папка тази на Питър Лейн и как той я отвори без да погледне името.
После лично я върна и обясни недоразумението на Лейн и всичко изглеждаше в ред. Куриерчето, разбира се, беше незабавно уволнено и това беше всичко. Това беше грешка, ужасна грешка на куриера и той си заслужи уволнението. А що се касае до отношенията между него и Лейн — изглеждаше, че всичко е забравено. Не се забрави само това, спомни си Фрост, че липсваше някакъв документ, който беше изпаднал от плика при отварянето от Фрост и който той като се върна намери до бюрото си. Добре си спомняше сега, че постоя известно време до бюрото с листа в ръка и почти реши да го върне на Лейн, но му хрумна че за това ще бъдат необходими допълнителни обяснения, което би било крайно неприятно, а и документа не беше от особена важност, както много от документите, които се прехвърляха по поверителните папки.
Някакъв големец, който не се помнеше, отличаващ се с грандомания и склонност към мелодраматични интриги и шпионаж, беше организирал и внедрил тази система преди много години и като още една канализирана стара бюрократична рутина, е била поддържана години наред. Част от нея, разбира се, имаше конфиденциален характер, или най-малкото — полуконфиденциален, но останалото бяха междуслужебни неща, за които не беше необходима секретност.
И така, за да се избави от неудобство, неприятности и обяснения, той тикна листа в едно чекмедже на бюрото и го забрави. Беше уверен, че след като не е забелязана липсата му, той едва ли би имал някаква стойност и значение.
Беше взел обаче неправилно решение. Или поне сега така изглеждаше.
И ако това, което Епълтън направи тази сутрин, има връзка с липсващия документ, значи освен Епълтън, е замесен и Лейн.
Рязко издърпа средното чекмедже на бюрото и зарови из книжата и боклуците. Листът обаче го нямаше.
Да можеше някак да си спомни какво пишеше на него! Нещо като подреждане на някакъв списък.
Сбърчи вежди и отново се опита да си спомни, но подробностите бледнееха и му се изплъзваха.
Потърси и в другите чекмеджета. Листът го нямаше.
Ето как са узнали, значи — помисли си той — някой е претърсил бюрото му и го е намерил!