Читать «Неизживени спомени» онлайн - страница 5

При нас всичко е като там, където си израснал. Хора, запалени по религия, хора влюбени, загадъчни, злобни… и от време на време — колкото да има разнообразие — по някоя страховита история като тази с Поп, дето я се е случила, я не. Но Касьл Рок все пак си остава хубаво място за живот и растеж, както пише на табелката, като влизаш в града. Слънцето проблясва весело в езерото и по листата на дърветата, а при ясно време от върха на Касьл Вю се вижда чак до Върмонт. Летовниците спорят върху неделните вестници и от време на време става по някое сбиване на паркинга пред „Кроткия тигър“ в петък или събота вечер, но като си тръгнат летовниците, спират и кавгите. Рок винаги си е било едно от добрите места, а когато някой стане раздразнителен, знаеш ли какво казваме? Казваме: „Ще му мине.“

На Хенри Бофорт например са му дошли до гуша глупостите, които Хю Прийст прави, като се напие, но… ще му мине. Уилма Джърсик и Пети Коб са побеснели една срещу друга, но и на Нети ще й мине (вероятно), а пък Уилма — тя така си кара открай време. Шерифът Пангборн още не може да преживее загубата на жена си и детето, но с времето и на него ще му мине. Артритът на Поли Чалмьрс не се оправя — всъщност даже отива на по-лошо — та може да не й мине, но пък ще свикне да живее с него. Милиони са свикнали.

Е, нахвърляме се един срещу друг от време на време, но иначе нещата вървят гладко. Поне така е било досега. Обаче трябва да ти кажа една истинска тайна, приятелю. Затова и те викнах, като видях, че си се върнал. Струва ми се, че ни предстоят неприятности — истински неприятности. Надушвам ги във въздуха като неочаквана гръмотевична буря. Кавгата между католици и баптисти за „Вечерта в казиното“; децата, дето се подиграват на Слоупи заради заекването; любовната мъка на Джон Лапоант, нещастието на шериф Пангборн… всичко това ще ни се стори детска игра в сравнение с онова, което се задава.

Виждаш ли онази сграда на Мейн Стрийт? През три къщи от празното място, където стоеше „Емпориум Галориум“. Със зелената тента отпред. А, точно тя. Витрините са замъглени, защото още не е отворено. На табелата пише „НЕИЗЖИВЕНИ СПОМЕНИ“. А, кажи ми какво, по дяволите, значи това? И аз не знам, но като че ли оттам идват лошите ми предчувствия.

Точно оттам.

А сега пак погледни нагоре по улицата. Виждаш ли онова момче? Онзи, дето бута колелото и сякаш сънува сладки сънища посред бял ден. Дръж го под око, приятелю. Мисля, че от него ще тръгне всичко.

Не, казах ти, не знам какво точно, но ти гледай това момче. И постой малко в града, а? Просто чувствам, че нещата не вървят на добро, а ако се случи нещо, по-добре ще е да има свидетел.

Познавам това момче — онова, дето бута колелото. Може би ти също го познаваш. Казва се Брайън някой си. Баща му продава щори и врати в Оксфорд и Саут Перис, ако не се лъжа.