Читать «Патрик Ротфус Името на вятъра» онлайн - страница 10

— Първото ти предположение по` ми хареса, Реши — неловко призна Баст. — Три-четири скраела ще минат през този град като… като…

— Като нагорещен нож през масло?

— По-скоро като няколко нагорещени ножа през няколко десетки фермери — сухо отвърна Баст. — Тези хора няма да могат да се защитят. Обзалагам се, че в целия град няма да се съберат и шест меча. Не че мечове биха свършили много работа срещу скраелите.

Настана продължително мълчание, докато двамата обмислят положението. След известно време Баст се занамества неспокойно.

— Някакви новини?

— Не стигнахме до новините тази вечер — поклати глава Коте. — Картър обърка нещата, докато останалите все още си разказваха истории. Предполагам, че и това е нещо. Утре вечер ще се върнат. Това все пак ще ми осигури нещо за вършене. — Коте загреба с лъжицата от яхнията. — Трябваше да купя скраела от Картър — замислено добави той. — Парите щяха да му свършат добра работа, за да си вземе нов кон. Хората от цялата околност щяха да идват да видят скраела, а ние най-накрая щяхме да си намерим работа.

Баст му хвърли безмълвен и втрещен поглед.

Коте направи успокоителен жест с ръката, с която държеше лъжицата.

— Баст, шегувам се. — Той леко се усмихна. — И все пак би било хубаво да е истина.

— Но, Реши, определено не би било хубаво — натърти Баст. — „Хората от цялата околност щяха да идват да видят скраела“ — назидателно повтори той. — Как не.

— Би било добре за бизнеса — уточни Коте и мушна отново лъжицата в яхнията. — И за всичко останало.

Настъпи продължително мълчание. Коте стоеше смръщен и с отнесен поглед над паницата си.

— Сигурно се чувстваш ужасно тук, Баст — каза той накрая. — Трябва да си полудял от скука.

— В града има няколко младички булки — сви рамене Баст — и няколко дъщери. — Ухили се по детски. — Забавлявам се както мога.

— Това е добре, Баст. — Отново настъпи мълчание, Коте загреба нова, пълна догоре лъжица, предъвка храната и я глътна. — Знаеш ли, мислят го за демон.

— Може и така да е, Реши. — Баст сви рамене. — И може би е по-добре да мислят така.

— Знам. Всъщност ги окуражих в тази посока. Но знаеш добре какво означава това. — Той срещна погледа на Баст. — Ковачът ще върти оживена търговия през следващите няколко дни.

— Аха. — Баст се постара лицето му да остане безизразно.

Коте кимна.

— Няма да те обвинявам, ако решиш да си тръгнеш, Баст. Има по-добри места за пребиваване.

Лицето на Баст придоби възмутено изражение.

— Не мога да си тръгна, Реши. — Той отвори и затвори уста няколко пъти, търсейки подходящите думи. — Кой освен теб би могъл да ме обучава?

Коте се ухили и за момент лицето му издаде колко млад беше всъщност. Зад бръчките и кроткото изражение на гостилничар той изглеждаше не по-стар от тъмнокосия си другар.

— Кой ли наистина? — Той направи жест към вратата с лъжицата си. — Тогава си довърши четенето или ходи да се задяваш с нечия щерка. Сигурен съм, че ще намериш по-добри неща за правене от това да ме гледаш как ям.

— Всъщност…

— Махни се, Демоне! — И след това, както си беше с пълна уста, мина на темски със силен акцент: — _Техус антауса еха!_