Читать «Златните паяци» онлайн - страница 97

— Чакайте — прекъсна го Креймър, — обвинявате Джийн Ести в убийство без никакви доказателства. Заявих, че вие носите отговорност за онова, което ще кажете, но аз ги докарах тук и всичко си има граници. Дайте ми някакъв факт или ви отнемам думата.

Улф направи гримаса.

— Имам само един факт, мистър Креймър, и той не е потвърден.

— Нека го чуем.

— Много добре. Арчи, доведи ги.

Като станах и тръгнах към вратата на предната стая, видях, че Пърли Стъбинс поднесе на Улф един от най-големите комплименти, които някога е получавал. Обърна глава и погледна Джийн Ести в ръцете. И всичко това постигна с една реч! Както спомена Креймър, не беше дал и най-дребно доказателство. По лицето на Джийн Ести нямаше и следа от паника. Пърли обаче, който седеше до нея, не откъсваше очи от ръцете й.

Отворих вратата и извиках:

— Хайде, Ори.

При влизането им някои се обърнаха да ги погледнат, други — не. Ори остана назад, а аз преведох Ливайн през тълпата до стола, поставен за него близо до бюрото ми. От това място щеше да вижда целия първи ред. Той се мъчеше да не показва колко е нервен, но седна толкова накрая на стола, че се наложи да го поканя да се настани по-удобно.

Улф се обърна към него:

— Казвате се Бърнард Ливайн?

— Да, сър — отвърна Ливайн и облиза устни.

— Този господин на червеното кресло е инспектор Креймър от Нюйоркската полиция. Той е тук служебно, но само като наблюдател. Въпросите са лично от мен, а вие отговаряте по ваша преценка. Разбрахте ли?

— Да, сър.

— Аз се казвам Ниро Улф. Виждали ли сте ме някога преди този момент?

— Не, сър. Разбира се, чувал съм за вас…

— С какъв бизнес се занимавате, мистър Ливайн?

— Съдружник съм във фирмата „Б. и С. Ливайн“. Двамата с брат ми имаме магазин за мъжко облекло на Филмър Стрийт 514 в Нюарк.

— Защо сте тук? Какво се случи? Просто ни разкажете.

— Ами един мъж се обади по телефона в магазина и каза…

— Почакайте. Кога?

— Днес следобед към четири часа. Каза, че жена му е купила мека шапка и кафяв костюм от нашия магазин миналата сряда и попита дали си спомням. Отвърнах му, че си спомням, аз я обслужих. После ме помоли, за да няма никаква грешка, да му я опиша и аз му я описах. После…

— Почакайте. Той ли ви описа жена си или ви помоли вие да опишете клиентката?

— Както ви казах. Той попита как е изглеждала жената и аз я описах.

— Продължавайте.

— После каза, че иска да дойде, може би да смени шапката. Попита дали ще бъда там и аз отвърнах, че ще бъда. След Около половин час, възможно е да беше малко повече, влезе в магазина. Показа ми нюйоркско разрешително за детектив с неговата снимка и името му — Орвалд Кедър — и ми обясни, че жена му не е купувала костюм, а той разследва случай. Спомена, че работи за прочутия детектив Ниро Улф, около костюма и шапката излязло нещо, затова искал да дойда в Ню Йорк с него. Това беше проблем. Двамата с брат ми не обичаме никакви неприятности. Не сме „Брукс Брадърс“, но се мъчим да поддържаме един хубав, малък, честен бизнес.