Читать «Златните паяци» онлайн - страница 7

— Това е изключение. Мистър Гудуин те доведе при мен, той е мой доверен и високоуважаван помощник и бих го разочаровал, ако не се отнеса с пълно внимание към твоя случай, за да може той да го стенографира и препише на машина. — Улф ме възнагради с лицемерно любезен поглед и пак се обърна към Пит: — Толкова за егото и хонорарите ти. Що се отнася до методите, те естествено трябва да са подходящи за твоята област. Ще пропусна такива области като промишления шпионаж, бракоразводните дела и подобни противни занимания, тъй като егото на всеки човек, който се заеме с това, е вече разядено от червеи, а теб това не трябва да те интересува. Но да вземем грабежите. Например, открадната е кутия с бижута, но собственичката не иска да отиде в полицията, защото подозира…

— Предпочитам да започнем с убийствата.

— Както желаеш — великодушно се съгласи Улф. — Записваш всичко, нали Арчи?

— Без съмнение. С изплезен език.

— Добре. Но независимо дали става въпрос за грабеж или убийство, по принцип трябва ясно да разбираш, че работата ти е предимно изкуство, а не наука. Ролята на науката при разкриването на престъпления е важна, достойна и полезна, но е от малко значение за работата на частния детектив, който се стреми към върховете на професията. Всеки средно способен човек може да се научи да си служи с шублер и нониус, фотоапарат, микроскоп, спектрограф и центрофуга, но това са само средства в разследването. Науката има забележителна, дори блестяща роля, но никога не може да замести неумолимото настъпление на един добър интелект през джунглата от лъжи и страхове към намирането на истината, нито тока на прозрението, протичащ по изострените рецептори, предизвикан от тона на думите или трепването на погледа.

— Извинете — намесих се аз. — Как казахте, тона на думите или един тон думи?

— Нито едното, нито другото — излъга Улф. — Казах, по тона на нечий думи. — Той се обърна пак към Пит. — Детективското изкуство има много нива и много лица. Ето един пример. Да следиш човек в Ню Йорк без да го изпуснеш е изключително трудна задача. Когато полицията се заеме сериозно с това, използва трима души и все пак често остава изиграна. Има един човек, който работи редовно за мен, казва се Сол Панцър. Сол е истински гений и върши това сам. Обсъждал съм въпроса с него и стигнах до заключението, че и той не знае тайната на изключителния си талант. Не става дума за съзнателна и контролирана работа на мозъка му, макар че той е умен човек. Тайната се крие някъде в нервната му система — най-вероятно, разбира се, пак в главата. Той твърди, че по някакъв начин в последния момент разбира какво се капи да направи човекът, когото следи — не какво е направил или прави в момента, а какво възнамерява да направи. Ето защо мистър Панцър може да те научи на всичко, което знае и въпреки това никога да не станеш като него. Оттук не следва, че не трябва да научиш всичко, което можеш. Ученето никога няма да ти навреди. Само човек, който знае прекалено малко, си мисли, че знае прекалено много. Чак когато започнеш да прилагаш наученото, откриваш дали можеш да превърнеш знанието в действие. Улф посочи с пръст към мен.