Читать «Да се влюбиш в негодник» онлайн - страница 9
Джоана Линдзи
Реши за сега да не я изобличава. Каквато и причина да имаше за да крие пола си, това си бе нейна работа. Той можеше да е страшно любопитен, но отдавна бе научил, че търпението се възнаграждава най-добре. Освен това единственото, което искаха от нея бе таланта й.
— Как се казваш, дребосък? — попита я той.
— Не е твоя работа.
— Не мисля, че е разбрал, че ще му направим голяма услуга — отбеляза Пърси.
— Заложихте ми капан…
— Не, не, помисли за нас като за възможност, от която можеш да се възползваш — поправи го Пърси.
— Капан е! — настоя крадецът. — Не щъ и да знам к’во искате.
Джереми смръщи вежди.
— И дори не си поне мъничко любопитен?
— Не — сопна се упорито крадецът.
— Много лошо. Хубавото нещо на капаните е, че не можеш да се измъкнеш от тях, ако някой не те пусне. Като ни гледаш така, смяташ ли, че ще те пуснем?
— Ако сте решили, че сте ме спипали, значи не сте наред. Мислите ли, че съм дошъл сам тук? Те ще дойдат за мен, ако не се върна навреме.
— Те?
Въпросът накара Джереми отново да се намръщи. После безразлично сви рамене. Той не се съмняваше, че тя се движи с група крадци, голяма група при това, която пращаше непрекъснато свои хора, за да ограбят неподозиращите нещастници, направили грешката да влязат в тяхната територия. Но дълбоко се съмняваше, че ще дойдат да я търсят тук. Щяха да са по-заинтересувани от някоя пълна кесия с пари, отколкото да се сетят да я спасяват по някакъв начин. Единственото по-вероятно бе да помислят, че обирът се е провалил и тя е била задържана, обезвредена или убита, и скоро да не изпратят нов крадец.
Което значеше, че трябва да се задоволят с този и всичко да стане по техния начин. Планът им вече се задействаше, затова Джереми каза бързо.
— Сядай долу, момко, и ще ти обясня какво ще правиш.
— Нищо няма да пра…
— Напротив. Откакто премина през тази врата, не решаваш вече ти.
— Сбърках стаята — опита се да възрази крадецът. — Никога ли не сте влизали по погрешка в друга стая?
— Разбира се, макар че обикновено нося обувки — рече сухо Джереми.
Тя се изчерви отново и изпсува тихо.
Джереми се прозя. Колкото и да му допадаше тази игра на котка и мишка, не би искал да си приказват цяла нощ. А и имаха страшно много път до имението на Хедингс в провинцията.
Заповедническа нотка се прокрадна в гласа му, когато нареди.
— Сядай долу, или аз лично ще те сложа на стола.
Джереми още не беше приключил, когато тя изтича до стола и послушно седна. Определено не искаше да рискува Джереми да я докосва. Той се насили да се усмихне и се премести към вратата, за да бъде точно срещу нея.
Учудващо Пърси реши да се намеси.
— Аз казвам веднага да обясним всичко, става ли? Ние намерихме нашия човек. Има ли някаква причина да протакаме всичко толкова дълго?
— Абсолютно си прав. Намери ми нещо за връзване.
— За какво ти е?
— За да го вържа. Или не си забелязал, че нашият крадец не е склонен да ни сътрудничи все още?
В същия миг крадецът отчаяно се стрелна към вратата.