Читать «Да се влюбиш в негодник» онлайн - страница 25

Ако сега спреше и я притеглеше към себе си тя щеше да го остави да прави с нея каквото си иска. Джереми спря. Сърцето й запрепуска, толкова силно, че бумтеше в ушите й. Той щеше да го направи, да наведе уста към нейната. Първата й целувка, и то от най-красивия мъж, който бе срещала някога. Щеше да е невъобразимо. Тя знаеше това и задържа дъха си, трепереща в очакване.

Той я блъсна в каретата. Бяха спрели само, за да може той да отвори вратата.

Разочарована, повече отколкото искаше да си признае, Дани седна на мястото си сърдита, след което изгледа кръвнишки Малори, веднага щом той зае мястото насреща й. До голяма степен този свиреп поглед се дължеше на това, което бе станало току-що, или по-точно не бе станало. Виновно беше само нейното развинтено въображение, разбира се, но това не й пречеше да се чувства неудовлетворена. Малори обаче, нямаше откъде да го знае. Той щеше да отдаде вида й единствено на темата, която тя подхвана.

— Туй беши най-глупавото нещо, коет’ съм виждал — каза му тя. — Разби’аш ли, че бяхме заловени по твоя вина! Кат’ си искал да влизаш в къщата, да си беше взел сам нещата. За к’во тря’аше да ма влачиш и мен, а?

— Какво се случи? — попита Пърси, но никой не му обърна внимание.

— Ти се забави повече от необходимото — отбеляза Малори хладно. — Иначе не бих влязъл.

— Нямаши ма по-малко от десет минути!

— Е, бяха прекалено дълги десет минути. Което не е от значение сега.

— Мо’еха да ни убият зарад’ теб! Туй не е ли от значение, приятел?

— Какво стана? — попита отново Пърси.

— Нищо, с което, младежът тук да не можеше да се справи — призна Малори. После се обърна към Дани, все едно изобщо не я беше похвалил току-що, и добави. — Хайде да видим какво си донесъл, и дали всички тези неприятности си струваха усилието.

— Първо подкарай каретата — каза тя, омекнала до някъде от фактът, че той все пак призна, че му е спасила задника. — Не сме в безопасност, докат’ са мотаем наоколо.

— Имаш право. — Съгласи се Пърси и потропа на тавана на каретата, което сигнализира на кочияша да се отправи обратно към града. — Сега, моля, не ме дръжте повече на тръни.

Тъй като не лорд Малори, а приятелят му я молеше, тя започна да изпразва джобовете си на седалката до нея, включително пачката с пари, след това загреба цялата купчина и я стовари между двамата богаташи. Дори обърна джобовете си навън, за да им покаже, че не е задържала нищо.

Пърси веднага сграбчи един старинно изглеждащ пръстен с възклицанието „Мили Боже, да!“ Той поднесе антиката към устните си и я целуна, след което с неподходяща припряност я напъха обратно на пръста си, където очевидно бе стояла.