Читать «Да се влюбиш в негодник» онлайн - страница 21

Кашлицата се засили. Звучеше, сякаш той започна да се задушава. Пред очите си Дани видя картина как той се задушава, умира, а тя е призната за виновна в убийство и е осъдена да я обесят. Дланите й се изпотиха. Може би трябваше да му помогне? Но страхът беше парализирал Дани и след миг тя си помисли, че нищо по-глупаво не би могла да стори.

Тя почака още малко, за да се убеди, че Хедингс е заспал спокойно. Силното му хъркане й се стори един от най-красивите звуци, които е чувала някога. Е, това скоро отново стана много досадно и Дани побърза да излезе от стаята.

На долния етаж все още беше тихо. Дани бързо се промъкна в стаята, от която по-рано беше влязла.

Но точно в този момент някой я притисна към гърдите си и й запуши устата с ръка. Съвсем напразно — от страх тя не можеше да издаде даже звук. Всеки момент щеше да припадне.

Познат глас прошепна:

— Какво, по дяволите, прави там толкова време?

Той! Облекчението й трая не повече от секунда. След това се вбеси.

— Ти, к’во, да не се побърка? К’во пра’иш тука?

— Притесних се за теб — последва възмутен отговор.

Дани изсумтя под нос. Лъжеше. Беше по-вероятно да се безпокои, че ще избяга с откраднатото.

— Ако пак искаш да плашиш някой, почни със себе си. Аз са омитам от тук.

— Намери ли пръстените?

— За т’ва после. Сега тряб’а да са махаме оттука.

— Така е — съгласи се той, а Дани вече се бе отправила към прозореца и изведнъж се спъна в килима. Тя се изненада, когато падна, защото никога не е била невнимателна а и килима беше гладко изпънат. Опитвайки се да запази равновесие, Дани се хвана за стоящия до нея пиедестал с някакъв бюст върху него. Пиедесталът остана на мястото си и й помогна да не падне, но бюстът отгоре му се заклати и падна на пода.

Тя мислено простена. В нощната тишина такъв шум бил би достатъчен да събуди и мъртвите, да не говорим за слугите, спящи на този етаж. Дани се обърна да каже на Малори, че трябва да бягат, когато забеляза непознат мъж до вратата, целещ се с пистолет в тях.

Дани спря да диша. Въоръженият мъж беше напълно облечен — вероятно е бил близо до тях, преди бюстът да падне на земята. Мъжът имаше право да застреля двамата неканени гости на място, без дори да ги попита какво правят тук. Така би постъпила и тя, ако откриеше в дома си двама непознати мъже посред нощ.

Малори стоеше с гръб към стената. Той подскочи напред за да предотврати падането на Дани, но спря като видя, че тя се оправи сама. Той все още гледаше към нея, но вече на светло, тъй като мъжът държеше лампа в едната си ръка. А Малори явно не осъзнаваше, че в стаята е вече светло.

— Не се обръщай! — тихо прошепна Дани. — Ако те познаят, толко’ ше загазиш, че по-добре да тъ прострелят.

Дани се стегна и показа на Малори с ръка да застане така, че тя да го скрие от погледа на мъжа. След се обърна към него:

— Приятел, пистолет няма да ти трябва. Само търсехме място, в което да прекараме нощта. Каретата ни се развали по средата на гората. На милорд му се видело, че некога е идвал в тая къща. Ама, той е пиян и нема да се учуда, ако се е объркал. Почукахме, ама никой не отвори. А милорда каза да влеземе сами и да спиме у хола. Хедингс, вика нищо няма да каже. К’во, така ли е? А т’ва къщата на Хедингс ли е?