Читать «Да се влюбиш в негодник» онлайн - страница 175

Луси също беше облечена в красива рокля и не спря да плаче по време на церемонията. Както и Евелин, разбира се. Самата Дани отрони няколко сълзи под прелестния воал, но това бяха сълзи на радост, докато изричаше клетвите, които щяха да я направят едно цяло с Джереми Малори. Тя не получи уважавания съпруг, за който си мечтаеше, когато реши да си търси мъж, но получи много повече от това — най-желания мъж в цял Лондон и той беше само неин вече.

Той не я видя преди сватбата. Пристигна предната нощ, но нея я изпратиха да си легне рано, а на сутринта имаше много работа и тя беше заета. Когато застана до него пред олтара, той я видя за първи път от няколко седмици насам, така че нямаше нищо чудно, че когато ги провъзгласиха за съпруг и съпруга, целувката продължи необичайно дълго и дори леките покашляния, които се чуха, не можаха да я прекъснат, та накрая се наложи баща му да го удари по гърба, за да го поздрави. Това едва не ги запрати и двамата на земята.

Всички Малори бяха тук, без изключение и така Дани можа да се запознае с тези, които не беше виждала още. Включително и децата. Тя самата беше настояла те да присъстват. Семейство Малори наистина се оказа доста по-голямо, отколкото си мислеше и сега тя беше една от тях. Още една от мечтите й се беше сбъднала. Вече имаше голямо семейство. Всъщност, с Джереми и майка си беше постигнала всичките си цели, освен една и тя го спомена вечерта, докато лежаха в голямото господарско легло в собствената й къща, наследствения дом на баща й, който сега беше неин, докато не роди син и той не порасне достатъчно, за да претендира за къщата и титлата барон, която вървеше с имота.

Те вече бяха прекарали заедно няколко часа, наваксвайки си за принудителната раздяла. Завивките бяха в пълен безпорядък. Тя се беше излегнала върху гърдите на Джереми и ръцете му плътно я обвиваха. Не беше ни най-малко уморена. Нито пък той.

— Ще трябва да проветрим това място. Все още е твърде задушно — казваше Джереми.

Дани се съгласи.

— Ами, току-що е почистено, а е било затворено през всичките тези години — после се сепна и попита. — Искаш ли да живеем тук?

— Не — отвърна й той и след дълга пауза я попита на свой ред. — А ти?

— Не, повече ми харесва твоята къща. Пък и много по-лесно се чисти.

Той рязко се изправи и се намръщи насреща й.

— Да не си посмяла да почнеш да чистиш къщата пак, Дани! Сериозно. Дните ти с бърсалката за прах приключиха!

Тя му се усмихна, дръпна го надолу и пак се намести удобно отгоре му.

— Само те дразнех! Наясно съм с новото си положение.

Той измърмори:

— Дяволски добре стана, че аз не бях наясно, когато ти предложих да се омъжиш за мен. Иначе сигурно нямаше да го направя.

Сега пък тя се изправи рязко и настоя:

— Защо не?

— Защото, мила моя, майка ти изобщо нямаше да ми позволи да припаря до теб. Като не те познавам, как щях да се влюбя в теб. Щях все още да си се веселя с приятелите в блажено неведение, че никога няма да бъда щастлив без теб.