Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 50

— Когато всичко свърши, ще натрия носа на Лари! — каза тихо единият.

— Не го оставяй да ти се налага — отговори другият.

Ласитър се промъкна зад мъжа, който беше по-близо да него, изправи се и го удари с двуцевката си. Мъжът се свлече в безсъзнание на земята. В следващия миг Ласитър опря дулото на паркъра в гърдите на другия мъж. Човекът така се изненада, че нито се помръдна, нито успя да каже нищо.

— Предай на Баримор, че ще дойда в Блу Уотър да го хвана! — каза тихо Ласитър. — Затова нека си спести труда да ме преследва. И без това няма да ме пипне!

— Ти си Ласитър!? — неволно възкликна мъжът.

— Как се казваш?

— Хайер, Нед Хайер.

— Предупреждавам те, Хайер! Махни се от тия негодници, иначе ще си имаш работа с мен. Следващия път ще заговори пушката — кажи го и на другаря си!

Мъжът замълча и потърси погледа му в тъмнината. Бърз като светкавица, Ласитър вдигна пушката и я стовари върху главата му. Хайер падна като отсечен и повече не помръдна.

Ласитър погледна към огъня. Там всичко беше спокойно. Огледа се, ослуша се в тъмнината и се усмихна. Баримор знаеше, че той е наблизо, и въпреки това беше оставил на пост само двама мъже. Конете бяха завързани един за друг. Ласитър преряза въжетата, метна се на единия от тях, насочи нагоре двуцевката си и стреля два пъти.

Двойният изстрел проряза нощната тишина над каньона. Конете зацвилиха, а заспалите мъже се сепнаха и скочиха на крака. Огнените пламъци, изскочили от цевите на пушката, за момент осветиха нощта. Ласитър нададе пронизителен вик и конете панически се втурнаха да бягат. Малкото стадо се разпръсна на всички страни и изчезна презглава.

Ласитър с много усилия и удари на камшика успя да отдели от стадото коня, който беше възседнал, и да го насочи в друга посока. Няколко изстрела зад гърба му пронизаха тъмнината, а на хоризонта се раждаше новият ден. Скалните масиви се очертаваха ясно в отиващата си нощ. Звездите по небето избледняваха.

Фе го пресрещна с пушка в едната ръка и със седлото в другата. Той потупа коня да тръгне ходом, спря го за момент и вдигна Фе на скута си. Тя бе чула изстрелите и се беше разтревожила за него, но бързо се успокои, когато го видя пред себе си жив и здрав.

Ласитър се обърна назад — никъде не се виждаха преследвачи. Въпреки това пришпори коня в галоп.

12.

Външно Баримор беше сдържан и студен както винаги, но вътрешно гореше от гняв и омраза. Беше взел със себе си 20 души, а Ласитър, този ловък дявол, пак се измъкна!

— Кой беше на пост? — попита той.

— Нед Хайер, Кирби и Глин с Гейша — отговори Уилям Ломакс и вдигна рамене. — Сигурно е успял да се промъкне незабелязано зад Хайер и Кирби. Зашеметил ги е с пушката си. Кирби още не се е свестил напълно.

— Ами Глин и Гейтс?

— Те са го забелязали едва когато се е метнал на един от конете, стрелял е във въздуха и е офейкал с всички коне.

— Познали ли са го?

Ломакс направи гримаса.

— Вероятно не! Било е тъмно като в рог. Но кой друг, освен това копеле, би могъл да ни отмъкне конете?