Читать «Огненият орден» онлайн - страница 22

— Лошо — тихо каза Даркин, веднага щом излязохме от килията. — Тези „свободни“ предлагат твърде много. Малцина от нас биха се отказали от силата и властта, всеки иска да се отърве на клеймото на отритнат и полувампир и да стане нещо повече. Мисля, че всеки от нас би се съгласил… Дори и аз…

Погледнах озадачен към вампира:

— Съгласен си да се биеш с Империята? Не мислиш ли, че е глупаво?

— В резултат положението на нисшите вампири само ще се влоши — допълни Алиса. — Насилието не е най-добрия път към свободата, не мислиш ли?

— Да, разбирам — въздъхна Даркин. — Но понякога здравият разум…

— Охо, много добре знаеш какво значи това — изсумтя Алиса. — И в същото време съвсем сериозно обмисляш възможността да предадеш Империята?

Чез ни прегърна с Алиса през раменете:

— Не го тормозете бедния човек, той и без това има толкова тежък ден.

Даркин се усмихна едва-едва.

— Ами да. А какво… ще се случи по-нататък с… — той кимна към килиите — тях?

Затърсих в паметта си, опитвайки да си спомня частта от нашето законодателство, отнасяща се до разбойнически нападения. За съжаление нищо не намерих, така че тактично обобщих:

— Доколкото знам, престъпниците в Империята ги изпращат в мините в Далечните планини, или, ако престъплението не е много тежко, им налагат глоба и ги затварят в местния затвор.

— Това трябва да го реши местния съдия — отбеляза Чез. — Между другото, аз дори не знам кой е той. А ти, Даркин?

— Началникът на стражата се явява и главен съдия — сви рамене вампирът. — Помощниците той сам си ги избира. Мисля, че ще са някои от офицерите.

— Смятам, че бихме могли да се споразумеем и да издействаме само порицание за приятелката ти — неуверено предложих аз.

В очите на Даркин проблесна надежда:

— Ще направите това за мен?!

— Предлагам да обсъдим това с Витор — тежко въздъхна Алиса. — Без него този въпрос няма как да се реши, нали Стела и останалите вече са предадени в ръцете на стражата, тоест са изцяло във властта на Витор.

Неволно се намръщих, представяйки си предстоящия разговор с прекалено общителния и гостоприемен началник на стражата. За срещата с Витор ще трябва предварително да подготвим няколко отрезвяващи заклинания и да гладуваме поне ден…

На стълбите, водещи от мазето към фоайето на управлението, спрях рязко, чувствайки нещо като сърбеж в гърдите. Беше на мястото, където би трябвало да ме е ударила онази странна виолетова топка.

— Какво? — блъсна се в гърба ми Чез.

— Нищо — отговорих, докосвайки болното място. — Много странно усещане…

Изведнъж се разнесе оглушителен грохот. Сградата се разтресе така, че от тавана се посипа мазилка, а ние едва се задържахме на крака.

— Какво беше това?!

— Земетресение? — предположи Чез и ме изблъска напред. — Да излизаме по-бързо, докато не ни е погребало живи.