Читать «Неоспоримо доказателство» онлайн - страница 2

Пико въздъхна. Харди се облегна с лакти на ръба на басейна.

— Липса на семейна структура — заяви Пико. — Заради това е така.

— Заради това е как? — Харди дишаше тежко.

— Не мисля, че тия същества имат кой знае какво желание за живот. Нали знаеш, зарязани още при самото раждане, оставени сами да се оправят. Вероятно се обръщат към наркотиците, движат се в лоша среда, ядат боклуци. Когато дойдат при нас, вече са обречени.

Харди кимна.

— Хубава теория.

Пико по долнището на водолазния си костюм, с огромното си шкембе, щръкнало напред подобно на тумор, седеше на ръба на басейна и отпиваше на малки глътки кафе с бренди. Харди бе излязъл от водата. Акулата продължаваше да се поклаща, забила нос в дъното. Без да каже нищо, Пико подаде чашата си на Харди.

— Нещо не правим както трябва, Пик.

Пико кимна.

— Продължавай да разсъждаваш, Диз. Във вярна посока си.

— Все умират, нали?

— Мисля, че тази е умряла от свръхдоза. Вероятно венозно инжектирана. — Той сграбчи обратно чашата. — Шибани дрогирани акули!

— Липса на семейна структура — отвърна Харди.

— Да — Пико цамбурна вътре и се запъти към акулата. — Искаш ли да помогнеш да вдигнем този кучи син и да се поразходим из вътрешностите му? В името на науката, а?

Харди изпразни чашата с кафе на Пико, въздъхна и докара количката. Пико беше вързал едно въже около опашката на акулата и го бе провесил през макарата на тавана. Изведнъж опашката се разтресе и Пико отскочи назад като ужилен.

— Смахнатата акула е обхваната от конвулсии!

— Сигурен ли си, че е само конвулсия? — Харди не искаше да разрязва нещастното същество, ако още не беше умряло.

— Не е „ча-ча-ча“, Диз. Дърпай, ако обичаш!

Харди задърпа и акулата се показа от водата, бавно и тежко. Насочи я към количката. Изчака, докато Пико се измъкне от басейна.

— Спомних си едно стихотворение — каза Харди: — „Зиме и лете, пролет и есен, винаги, когато си гол, изглеждаш като топка за баскетбол.“

Без да му обръща внимание, Пико понечи да вземе чашата си с кафе.

— Трябва ли да търпя подобни обиди от някой, който ми изпива кафето?

— Кафе ли имаше?

— И малко бренди. Убива неприятния вкус.

Тръшнаха акулата по гръб. Пико отиде до кабинета си и миг по-късно излезе със скалпел в ръка. Направи прорез нагоре по търбуха на акулата, чак до хрилете и разтвори стомашната кухина. Отряза парченце месо и го поднесе към Харди.

— Искаш ли малко суши¹?

Търбухът клокочеше. Харди се надвеси над количката, като внимаваше да не закрива светлината, докато Пико реже. Той пъхна ръце в корема и започна да вади разни неща: две или три малки рибки, дървена отломка, гумена топка, консервена кутия.

— Ядат боклуци — промърмори Лико.

— Остави храната настрани — отвърна Харди.

Пико отново се протегна и извади нещо, което приличаше на морска звезда. Той го вдигна нагоре и озадачено го заоглежда.

— Какво е това? — попита Харди.

— Не знам. Прилича на… — После Пико изкрещя така, сякаш го беше ухапало, отскочи назад и хвърли нещото на пода.

Харди се приближи да го огледа.