Читать «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)» онлайн - страница 5

Помощникът на енорийския свещеник. Старата дама. Капитанът в оставка

Започнахме предишния разказ с нашия енорийски надзирател, защото сме дълбоко убедени в значението и високия ранг на неговата длъжност. Настоящия ще започнем с помощника на енорийския свещеник. Той е млад джентълмен с такава привлекателна външност и толкова очарователни маниери, че само месец след появата му в нашата енория едната половина от младите госпожици вече беше обзета от религиозна тъга, а другата бе безнадеждно влюбена. Толкова много девици досега не бяха идвали на църква в неделя, нито пък кръглоликите ангелчета от паметника на мистър Томкинс, намиращ се на страничната пътека в църквата, бяха виждали такава набожност на този свят. Когато дойде и взе ума на енориашите, той беше около двадесет и пет годишен. Решеше косата си на път по средата във формата на нормандска арка, носеше пръстен с брилянт от най-висока проба на безименния пръст на лявата си ръка (с която имаше навик да подпира бузата си при четене на молитви) и говореше изключително тържествено с дълбокия си погребален глас. Нямаха брой посещенията на благоразумните мамички при младия ни свещеник, както и поканите, с които го обсипваха и които, не можем да не му признаем това, той приемаше на драго сърце. Ако поведението пред амвона му беше спечелило симпатиите на енориашите, то появите му в частните домове му носеха десеторно по-големи успехи. Цените на местата близо до амвона и аналоя се покачиха, като най-високи бяха на тези в централната редица, а даже и най-тясното местенце па първия ред в галерията струваше повече от всичко на света; някои даже твърдяха, че били забелязали една неделя трите госпожици Браун, чиято семейна пейка се намираше зад тази на църковните настоятели, на безплатните места до олтара, където в същност причаквали помощника на енорийския свещеник да мине край тях на път за ризницата! Той започна да изнася импровизирани проповеди и дори и най-строгите бащи се поддадоха на всеобщата зараза. В дванадесет и половина през една зимна нощ той се вдигна от сън и почти успя да покръсти бебето на една перачка в някакъв леген, при което всички енориаши се разтопиха от благодарности; самите църковни настоятели проявиха щедрост и предложиха енорията да поеме разноските за една караулна будка на колела, която помощникът на енорийския свещеник си беше поръчал за погребални служби в дъждовно време. Той изпрати три пинти (Пинта или пайнт — мярка за течност, равна приблизително на 1/2 литър.) каша и четвърт фунт (Фунт — мярка за тежест, равна на 453,6 г.) чай на една бедна жена, която беше родила четири близначета, и енориашите изпаднаха в умиление. Предприе подписка за нея и жената получи цяло състояние. В продължение на час и двадесет минути говори за отмяна на робството на едно събрание в гостилницата „Козел и ботуши“ и всички бяха обхванати от неудържим възторг. Постъпи предложение младият свещеник да бъде награден с някакъв сребърен предмет в знак на благодарност за изключителните му заслуги към енорията. Списъкът на дарителите се попълни мигновено. Всички се надпреварваха, ио не за да се измъкнат, а за да бъдат начело. Направиха по поръчка великолепна сребърна мастилница, гра-вираха съответното посвещение върху нея и поканиха помощника на енорийския свещеник на тържествена закуска в гореупоменатата гостилница „Козел и ботуши“, където мистър Гъбинс, бившият църковен настоятел, му я поднесе с изискано слово, а думите на младия свещеник, когато я пое, накараха всички присъствуващи да се просълзят — даже и келнерите се разчувствуваха.