Читать «Мантията на лейди Елеанор» онлайн - страница 10

— Бедни момко! — прошепнал доктор Кларк, но макар и дълбоко трогнат от човешката слабост, все пак устните му се изкривили от язвителна насмешлива усмивка. — Все още ли обожаваш тази жена-злодей н обграждаш образа й с илюзии, чието великолепие нараства с размерите на злото, причинено от нея? Често човек така се отплаща на тиранина си. Ела насам тогава. Както забелязах, лудостта има благоприятната способност да те предпазва от заразата. А навярно и изцелението от нея се крие в онази спалня.

Като се изкачил до следващата площадка, той отворил една врата и дал знак на Джървас Хелуайс да влезе. Навярно е възможно клетият безумец да се е самозаблуждавал, че ще види високомерната си възлюбена да седи тържествено, самата тя незасегната от заразата, която по чудо разпръсквала край себе си. Той вероятно си представял, че красотата й не само не била помръкнала, а напротив — че сияела още по-ярко отпреди с неизменен блясък. Изпълнен с такива очаквания, той благоговейно приближил до вратата, пред която стоял лекарят, но спрял на прага и се вгледал боязливо в мрака на затъмнената стая.

— Къде е лейди Елеанор? — прошепнал той.

— Повикайте я! — отвърнал докторът.

— Лейди Елеанор! Принцесо! Кралице на Смъртта! — извикал Джървас Хелуайс, като направил няколко крачки в спалнята. — Няма я тук! Там, на онази маса, виждам да проблясва диамант, някога украсявал гръдта й. А там — и той потръпнал — там виси мантията й, върху която умираща жена е избродирала заклинание със страшна сила. Но къде е лейди Елеанор?

Нещо мръднало под копринените завеси на балдахиновото легло. Разнесло се тихо стенание и като се вслушал внимателно в него, Джървас Хелуейс започнал да различава женски глас, жално оплакващ се от жажда. Дори му се сторило, че разпознал тембъра.

— Гърлото ми! Гърлото ми е пресъхнало — промълвил гласът. — Глътка вода!

— Що за твар си ти? — извикал малоумният младеж, приближил до леглото и рязко разтворил завесите. — От кого си откраднал този глас, за да стенеш и нещастно да се молиш, като че лейди Елеанор би могла да изпадне в човешка немощ? Позор! Жалка човешка дрипо, защо си се вмъкнала в спалнята на моята лейди?

— О, Джървас Хелуайс — отвърнал гласът, а през това време фигурата се извърнала в усилието си да прикрие обезобразеното си лице — недей да гледаш жената, която някога обичаше! Сполетя ме божие проклятие, защото не смятах мъжа за свой брат, нито пък жената — за своя сестра. Обгърнах се с гордостта като с мантия и презирах естествените страдания. Затова природата превърна клетото ми тяло в проводник на страхотно страдание. Наказана съм заради греха си към теб, към всички тях, към цялата природа! Пред тебе е Елеанор Рочклиф.

В гърдите на Джървас Хелуайс закипяло озлоблението на психически болния човек, както и осъзнатата, въпреки лудостта, утаена в дъното на душата му горчивина заради неговия отровен н разбит живот и заради любовта, на която било отвърнато с презрение. Той насочил разобличително пръст към нещастното момиче и спалнята закънтяла, а завесите на леглото се разклатили от гръмогласния му безумен смях.