Читать «Брендон Сандерсон Ритматистът 1» онлайн - страница 2

Майкъл сви рамене, поспря и погледна Джоел.

— Не знам. Прочетох страница, страница и нещо и спрях.

— Ти просто не си го представяш както трябва — отвърна Джоел, приближи се към приятеля си и положи ръка на рамото му. Протегна другата ръка пред себе си и бавно я размаха, сякаш за да изтрие нещата около тях — зелените поляни на Армедиевата академия — и да ги замести със сцената на дуела.

— Представи си — рече Джоел, — това е краят на Мелето, най-голямото ритматическо събитие в страната. Пол Крю и Адел Чой са единствените останали дуелисти. Адел е оцеляла противно на всички очаквания, след като съотборниците ѝ са били отстранени един по един още в първите няколко минути.

Неколцина други ученици, които се бяха отправили за следващия си час, се спряха на алеята наблизо, за да слушат.

— И? — прозина се Майкъл.

— И? Майкъл, това е бил финалът! Представи си как всички смълчано гледат началото на дуела на последните двама ритматисти. Представи си колко нервна ще да е била Адел! Никога дотогава нейният отбор не е печелил Меле, а сега тя била изправена срещу един от най-умелите ритматисти от нейното поколение. Съотборниците на Пол го бранели в центъра, така че най-слабите играчи сред тях да паднат първи. Знаели, че това ще го доведе до края практически свеж и с почти недокоснат отбранителен кръг. Шампионът срещу победения.

— Скука — каза Майкъл. — Само си седят и чертаят.

— Ти си безнадежден случай — отвърна Джоел. — Ходиш в същото училище, където се обучават ритматистите. Дори и мъничко ли не се интересуваш от тях?

— Достатъчно народ си имат да се интересува от тях — начумери се Майкъл. — Те се държат един за друг, Джоел. Това ме устройва. Даже бих предпочел да не са тук — додаде той. Ветрецът разроши русите му коси. Наоколо се простираха зелените хълмове и внушителните тухлени сгради на Армедиевата академия. Недалеч един механичен краб кротко изпълняваше задължението си да гризе тревата, за да я поддържа равна.

— Нямаше да разсъждаваш така, ако разбираше — рече Джоел и извади парче тебешир. — Ето, вземи. И застани тук. — Той разположи приятеля си, после коленичи и очерта около него кръг върху алеята. — Ти си Пол. Защитен кръг, виждаш ли. Ако бъде разкъсан, губиш мача.

Джоел отстъпи малко на бетонния квадрат, после коленичи и начерта свой кръг.

— И така, кръгът на Адел бил почти пробит на четири места. Тя бързо започнала да преминава от защита на Матсън към… окей, знаеш ли, това е прекалено техничарско. Само знай, че нейният кръг бил слаб, а Пол имал силна, доминираща позиция.

— Щом казваш — рече Майкъл. Той се усмихна на Ева Уинтърс, която мина край тях с учебници пред гърдите си.

— Така — продължи Джоел. — Пол започнал непрестанен обстрел на нейния кръг с Мощни линии и тя знаела, че няма да може да измести отбраната си достатъчно бързо, за да се възстанови.

— Обстрел… Какви линии? — попита Майкъл.

— Мощни линии — каза Джоел. — Дуелистите ги изстрелват един срещу друг. Това е номерът, така пробиваш кръга.

— Аз мислех, че са правили малки тебеширени… неща. Създания.