Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 37

— Чудех се защо искаш това — отвърна Алвиън. — По-рано никога не си пил чай с мене… Освен когато госпожица Джансън беше тук.

— Шшт, не ме издавай — промърмори той.

Госпожа Полгри влезе заедно с Кити, която остави подноса на масата, докато госпожа Полгри запали спиртната лампа. Видях, че носи метална кутия с чай. Кити застла малката масичка и донесе сладкиши и сандвичи с краставички.

— Госпожице, имате ли нещо против сама да направите чая? — попита госпожа Полгри.

Отвърнах, че с удоволствие ще го направя, и госпожа Полгри кимна на Кити, която се беше втренчила в Питър Нанзълок с нямо обожание.

На Кити хич не й се излизаше от стаята и ми се стори безсърдечно да я отпратя. Мисля, че й госпожа Полгри беше очарована от този мъж. Може би защото той беше съвсем различен от господаря, казах си аз. Питър успяваше да те приласкае с поглед и бях забелязала, че е готов да сипе ласкателствата си върху всички същества от женски пол: Кити, госпожа Полгри и Алвиън, и то в не по-малка степен, отколкото върху мене.

Значи толкова и струват, казах си аз и се почувствах леко засегната, защото този човек имаше успокояващото качество да кара всяка жена в неговата компания да се чувства привлекателна.

Направих чая, а Алвиън му подаде хляб и масло.

— Какъв разкош! — възкликна той. — Чувствам се като султан, на когото прислужват две красиви дами.

— Пак лъжеш! — извика Алвиън. — Никоя от нас не е дама, защото аз не съм пораснала, а госпожицата е само гувернантка.

— Какво кощунство! — промърмори под носа си той, докато топлите му очи почти ме галеха. Почувствах се неудобно под погледа му.

— Мисля, че Алвиън много бързо ще стане добра ездачка — смених бързо темата на разговора, — нали?

Видях как жадно момиченцето очакваше неговия отговор:

— Ще стане шампионка на Корнуол, разбира се!

Тя не можа да скрие удоволствието си от тези думи.

— И — вдигна той пръст и й се закани с него — не забравяй на кого трябва да благодариш за това.

Погледът, който Алвиън ми хвърли, беше почти срамежлив и внезапно се почувствах щастлива и радостна, че съм тук. Бях забравила горчивината от несправедливостта на живота; бях спряла да завиждам на очарователната си сестра. В този момент исках да бъда само един човек — точно тази Марта Лий, която пиеше чай в стаята за пунш с Питър Нанзълок и Алвиън Тремелин.

— Това трябва да остане тайна за известно време — каза Алвиън.

— Да, искаме да изненадаме баща й.

— Ще бъда като гроб.

— Защо хората казват „мълчалив като гроб“? — попита Алвиън.

— Защото — обади се Питър — мъртвите не говорят.

— Но понякога те имат духове — каза Алвиън и погледна през рамо.

— Това, което господин Нанзълок иска да каже — намесих се бързо, — е, че ще запази нашата малка тайна. Алвиън, мисля, че господин Нанзълок би искал още малко от сандвичите с краставичка.

Тя скочи от мястото си, за да му ги предложи. Много беше приятно, когато беше така послушна и приятелски настроена.

— Все още не сте идвали в Маунт Уидън, мис Лий — каза той.

— Не ми е дошло на ум.