Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 15

Всички се стреснаха. Може би и аз бях малко изненадана от себе си. Но знаех, че ако искам да контролирам това дете, трябваше да бъда твърда.

Тя се изчерви, а погледът й стана студен. Искаше да отвърне нещо, но тъй като не знаеше какво, изтича от стаята.

— Ето на! — каза г-жа Полгри. — Мис Нанзълок, чудесно беше от ваша страна…

— Глупости, г-жо Полгри — каза Селестин. — Разбира се, че щях да я доведа.

— Тя ще ви благодари по-късно — уверих я аз.

— Г-це Лий — каза Селестин настойчиво, — ще трябва да бъдете внимателна с това дете. Съвсем наскоро тя загуби майка си… — Устните на Селестин трепереха. Тя ми се усмихна. — Толкова малко време мина и трагедията още изглежда твърде скорошна. Беше ми близка приятелка.

— Разбирам — отговорих. — Няма да бъда груба с детето, но виждам, че има нужда от дисциплина.

— Внимавайте, г-це Лий. — Селестин беше пристъпила към мене и сложи ръката си върху моята. — Децата са деликатни същества.

— Ще направя всичко възможно за Алвиън — отговорих аз.

Госпожа Полгри позвъни и Дейзи се появи.

— Заведи госпожицата в нейната стая, Дейзи — изкомандва я тя. — Госпожица Алвиън получи ли си млякото и бисквитите?

— Да, госпожо — беше отговорът.

Казах лека нощ на Селестин Нанзълок, която наклони глава. Последвах Дейзи.

Влязох в учебната стая, където Алвиън, седнала до масата, пиеше мляко и ядеше бисквити. Нарочно не ми обърна внимание, затова отидох при масата и седнах до нея.

— Алвиън — казах й аз, — ако ще живеем заедно, по-добре е да постигнем споразумение. Не мислиш ли, че би било разумно?

— Какво ме интересува? — отвърна тя грубо.

— Разбира се, че те интересува. Всички ще бъдем по-щастливи, ако се разберем.

— Ако не се разберем — сви тя рамене. — ще трябва да си отидете. Тогава ще дойде нова гувернантка. Всичко това не ме интересува.

Алвиън ме изгледа триумфиращо. Знаех, че с това иска да ми покаже, че съм само платена прислужница и тя е тази, от която завися. Почувствах как неволно потръпвам. За първи път разбрах как се чувства човек, чийто хляб и масло зависят от добрата воля на някой друг.

Очите й блестяха злобно и ми идеше да я плесна.

— Би трябвало да те интересува, защото е много по-приятно да живееш в хармония с хората около себе си.

— А какво ще стане, ако тези хора не са около мене… Ако искам да ги изгоня?

— Добротата означава повече от всичко останало на света.

Тя се усмихна над чашата и допи млякото си.

— А сега — казах аз — е време да си лягаш.

Станах едновременно с нея и тя каза:

— Аз си лягам сама. Вече не съм бебе.

— Може би си помислих, че си по-малка, защото имаш толкова много да учиш.

Алвиън се замисли. След това сви рамене по онзи начин, който после установих, че е типичен за нея.

— Лека нощ — каза тя, като ме отпращаше.

— Ще дойда да ти пожелая лека нощ, щом си легнеш.

— Няма нужда.

— Въпреки това ще дойда.

Тя отвори вратата, която водеше към нейната стая, а аз се обърнах и влязох в моята.

Почувствах се много потисната, защото разбирах тежестта на проблема, пред който бях изправена. Нямах опит с деца, а преди това, когато си мислех за тях, винаги си ги представях като кротки и любвеобилни същества, за които е щастие да се грижиш. Сега трябваше да се занимавам с едно трудно дете. И какво щеше да стане с мене, ако решаха, че не съм в състояние да я възпитавам? Какво ставаше с обеднелите благородни дами, ако не успееха да задоволят изискванията на работодателя си?