Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 15
Виктория Холт
Всички се стреснаха. Може би и аз бях малко изненадана от себе си. Но знаех, че ако искам да контролирам това дете, трябваше да бъда твърда.
Тя се изчерви, а погледът й стана студен. Искаше да отвърне нещо, но тъй като не знаеше какво, изтича от стаята.
— Ето на! — каза г-жа Полгри. — Мис Нанзълок, чудесно беше от ваша страна…
— Глупости, г-жо Полгри — каза Селестин. — Разбира се, че щях да я доведа.
— Тя ще ви благодари по-късно — уверих я аз.
— Г-це Лий — каза Селестин настойчиво, — ще трябва да бъдете внимателна с това дете. Съвсем наскоро тя загуби майка си… — Устните на Селестин трепереха. Тя ми се усмихна. — Толкова малко време мина и трагедията още изглежда твърде скорошна. Беше ми близка приятелка.
— Разбирам — отговорих. — Няма да бъда груба с детето, но виждам, че има нужда от дисциплина.
— Внимавайте, г-це Лий. — Селестин беше пристъпила към мене и сложи ръката си върху моята. — Децата са деликатни същества.
— Ще направя всичко възможно за Алвиън — отговорих аз.
Госпожа Полгри позвъни и Дейзи се появи.
— Заведи госпожицата в нейната стая, Дейзи — изкомандва я тя. — Госпожица Алвиън получи ли си млякото и бисквитите?
— Да, госпожо — беше отговорът.
Казах лека нощ на Селестин Нанзълок, която наклони глава. Последвах Дейзи.
Влязох в учебната стая, където Алвиън, седнала до масата, пиеше мляко и ядеше бисквити. Нарочно не ми обърна внимание, затова отидох при масата и седнах до нея.
— Алвиън — казах й аз, — ако ще живеем заедно, по-добре е да постигнем споразумение. Не мислиш ли, че би било разумно?
— Какво ме интересува? — отвърна тя грубо.
— Разбира се, че те интересува. Всички ще бъдем по-щастливи, ако се разберем.
— Ако не се разберем — сви тя рамене. — ще трябва да си отидете. Тогава ще дойде нова гувернантка. Всичко това не ме интересува.
Алвиън ме изгледа триумфиращо. Знаех, че с това иска да ми покаже, че съм само платена прислужница и тя е тази, от която завися. Почувствах как неволно потръпвам. За първи път разбрах как се чувства човек, чийто хляб и масло зависят от добрата воля на някой друг.
Очите й блестяха злобно и ми идеше да я плесна.
— Би трябвало да те интересува, защото е много по-приятно да живееш в хармония с хората около себе си.
— А какво ще стане, ако тези хора не са около мене… Ако искам да ги изгоня?
— Добротата означава повече от всичко останало на света.
Тя се усмихна над чашата и допи млякото си.
— А сега — казах аз — е време да си лягаш.
Станах едновременно с нея и тя каза:
— Аз си лягам сама. Вече не съм бебе.
— Може би си помислих, че си по-малка, защото имаш толкова много да учиш.
Алвиън се замисли. След това сви рамене по онзи начин, който после установих, че е типичен за нея.
— Лека нощ — каза тя, като ме отпращаше.
— Ще дойда да ти пожелая лека нощ, щом си легнеш.
— Няма нужда.
— Въпреки това ще дойда.
Тя отвори вратата, която водеше към нейната стая, а аз се обърнах и влязох в моята.
Почувствах се много потисната, защото разбирах тежестта на проблема, пред който бях изправена. Нямах опит с деца, а преди това, когато си мислех за тях, винаги си ги представях като кротки и любвеобилни същества, за които е щастие да се грижиш. Сега трябваше да се занимавам с едно трудно дете. И какво щеше да стане с мене, ако решаха, че не съм в състояние да я възпитавам? Какво ставаше с обеднелите благородни дами, ако не успееха да задоволят изискванията на работодателя си?