Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 61

— Бях изумен, когато чух в какво ме обвиняват — най-сетне се обади Макс. — „Макс Виктор Глъвър, обвинен сте в придобиване на пари чрез измама. На седемнайсети октомври двехилядната година сте участвал в аукцион и сте наддавал до петдесет и пет хиляди долара за фигурата на червен цар, предмет номер двайсет и три в аукционна къща «Филипс» в Ню Йорк, подстрекавайки други заинтересовани лица да наддават срещу вас, без да ги информирате, че предметът е ваша собственост.“

Тежък ключ се превъртя в бравата и вратата на килията ни се отвори.

— Посетители — изрева секторният надзирател.

— Както ти казах — продължи Макс и спусна крака на пода, — тук съм по несправедливо обвинение в нещо, което не съм извършил.

— Защо е трябвало да направиш цялата тази сложна организация, след като е можело да продадеш направо на някой от братята червения цар?

— Защото тогава трябваше да им обясня как съм се добрал до фигурата и ако не ме бяха задържали…

— Но все пак те задържаха.

— Но не по обвинение в кражба — напомни Макс.

— И какво стана с червения цар? — попитах аз, докато излизахме в коридора и вървяхме към сектора за посетители.

— След делото го върнаха на адвоката ми и го заключиха в неговата каса, където ще остане, докато ме освободят.

— Което означава, че…

— Познаваш ли лорд Кенингтън? — попита Макс небрежно.

— Не.

— Ще те запозная, братче — намигна ми той. — Дошъл е на посещение. Предчувствам, че ще иска да ми направи някакво предложение, свързано с червения цар.

— Ще приемеш ли?

— Спокойно, Джеф — усмихна се Макс, докато влизахме в залата за свиждания. — Не мога да отговоря до следващата седмица, когато що ме посети и брат му Джеймс.

Соломоново решение

— На твое място няма да се меся — гласеше съветът на Карол.

— Не мога да стоя настрана. Боб е мой приятел от повече от двайсет години — напомних на жена си, докато си лягах.

— Още по-сериозно основание да се въздържиш да даваш съвети.

— Но аз не я харесвам.

— Нещо, което не направи и опит да скриеш по време на вечерята — напомни ми Карол и изгаси лампата на нощното си шкафче.

— Не може да не разбираш, че всичко ще завърши с потоци сълзи.

— В такъв случай купи голяма опаковка хартиени кърпички.

— Тя преследва единствено парите му — промърморих аз.

— Но той няма такива — отвърна Карол. — Боб има голяма практика, но това съвсем не го нарежда сред групата на богаташите като Абрамович.

— Сигурно, но се чувствам длъжен, като негов приятел, да го предупредя да не се жени за нея.

— В момента Боб не иска да слуша твоите предупреждения — отбеляза жена ми, — така че дори не си го помисляй.

— Обясни ми, о, премъдра, защо да не му кажа — помолих аз, докато потупвах възглавницата си.

— Ако всичко в крайна сметка приключи с развод — направи се, че не забелязва иронията ми Карол, — ще си доволен. Но пък ако бракът им се окаже успешен, той никога няма да ти го прости… Тя — също.

— Нямах намерение да й казвам.

— Но тя вече знае какво мислиш — увери ме жена ми. — Повярвай ми.

— Не вярвам да изтрае и година — предсказах аз и точно в този момент телефонът до главата ми иззвъня. Дано не е някой пациент, мислено си пожелах и вдигнах слушалката.