Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 116

Официалната покана пристигна на следващия ден със сутрешната поща.

Джан Лоренцо отлетя за Венеция вечерта преди сватбата и се настани в хотел „Киприани“. Реши да хапне нещо леко и да си легне рано — очакваше го тежък ден, ако програмата предвиждаше да се наподоби онази първа сватба.

На сутринта стана рано и отдели повече от обичайното време, за да се издокара за случая. И въпреки това пристигна във Вила Роза много преди началото на церемонията. Реши да се разходи между статуите, пръснати по моравата, да си припомни тези свои стари приятели. Донатело като че ли се усмихваше специално за него, Мур запази царствено изражение, Миро го развесели, Джакомети настоя за повече внимание с високата си стройна фигура, ала любимото му от тези творения си оставаше фонтанът в центъра на моравата. Преди десет години лично бе придружавал всеки къс от конструкцията — всеки камък и всяка статуя — по пътя от Милано. „Бягащият ловец“ на Белини изглеждаше още по-великолепен в това обкръжение. Джан Лоренцо с удоволствие отбеляза, че и много други гости са пристигнали рано, явно със същата мисъл.

Един-единствен разпоредител в елегантен тъмен костюм обикаляше между гостите, подканяйки ги да се придвижат към параклиса за началото на церемонията. Джан Лоренцо бе сред първите, които се отправиха натам, за да заеме удобно място, от което да проследи появата на булката.

Настани се до странична пътека, откъдето можеше необезпокояван да проследи церемонията отначало докрай. Малката група хористи запяха под акомпанимента на струнен квартет.

Точно в три без пет Паоло и кумът влязоха в параклиса. Джан Лоренцо разпозна известния футболист, но отново не успя да си спомни името му. Двамата заеха местата си край олтара в очакване на булката. Паоло изглеждаше в чудесна форма, с приятен загар и облечен в елегантен костюм. Жените все така го зяпаха с нескрито обожание. Паоло изобщо не им обръщаше внимание, лека усмивка, достойна за коментара на Луис Карол, бе разтегнала устните му.

Настъпи леко раздвижване, когато струнният квартет подхвана Сватбения марш, възвестяващ появата на булката. Младата жена запристъпя бавно по пътеката, хванала под ръка баща си, и на всяка крачка предизвикваше изненадано ахване.

Джан Лоренцо се извърна — предстоеше да я види на живо за пръв път. Как ли би се изразил, ако някой непоканен на сватбата го помоли да опише булката? Дали да акцентира върху красивата дълга гарвановочерна коса, да изтъкне маслинената гладкост на кожата, или да добави някакъв коментар относно приказно красивата сватбена рокля, която бе запомнил така добре? Или просто да каже на всеки, който прояви любопитство, че още отначало е разбрал защо Паоло бе заявил, че се е влюбил от пръв поглед. Същата срамежлива усмивка като на Анджелина, същите блестящи от въодушевление очи, същата неприкрита нежност… а може би, както без съмнение щяха да се изразят журналистите, тя просто съвършено изпълваше сватбената рокля на Анджелина — несметните дипли коприна на шлейфа следваха булката, която бавно крачеше към своя любим.