Читать «Соломоново решение» онлайн - страница 112

— Можеш ли да си представиш какви ги вършат тия двамата в леглото?

Джан Лоренцо остана изненадан, че графинята изрече въпроса, който и сам си бе задавал, но никога на глас. Притесни се още повече, когато тя продължи — а сега вече говореше неща, които изобщо не беше и помислял.

— Смяташ ли, че той се качва отгоре й? — Джан Лоренцо остави въпроса без коментар. — Би било истински подвиг, ала в противен случай тя би го задушила.

Джан Лоренцо нямаше желание да си представи картината, затова отново направи опит да смени темата:

— На времето бяхме съученици, още тогава беше невероятен атлет.

— Друг не би я задоволил — откликна събеседницата му.

— Бях на сватбата им. Грандиозно събитие, но след толкова време той едва ли помни, че съм присъствал.

— Ти би ли се обвързал с такова същество до края на живота си, колкото и пари да ти предлагат? — невъзмутимо продължи графинята.

— Той твърди, че я обожава, нарича я свой малък ангел.

— В такъв случай не ми се ще да се срещна очи в очи с представата му за голям ангел.

— Ако не я обича, винаги може да се разведе.

— Не си познал — възрази графинята. — Очевидно не си чувал за предбрачното им споразумение.

— Наистина не съм — призна Джан Лоренцо, прикривайки любопитството си.

— Също като мен баща й нямаше високо мнение за тоя окуцял футболист. Старият Порчели го накара да подпише споразумение, според което, ако се разведе с дъщеря му, нищо няма да получи. Принуди го да подпише и втори документ, който му забранява да разкрива съдържанието на предбрачното споразумение пред когото и да било, включително и пред Анджелина.

— А ти откъде научи? — недоумяваше Джан Лоренцо.

— Жена като мен, подписала не едно и две подобни споразумения, чува какво ли не.

Джан Лоренцо се засмя и махна за сметката.

— Вече е платена, синьор — рече метрдотелът и кимна към масата на Паоло. — От вашия приятел от училище.

— Много мило от негова страна — вдигна вежди Джан Лоренцо.

— От нейна — напомни му графинята.

— Извини ме за момент. Искам да им благодаря. — Джан Лоренцо стана от мястото си и бавно прекоси пълния ресторант.

— Здравей, как си? — Паоло се бе изправил още преди да стигне до масата им. — Познаваш моя малък ангел, нали? — добави той, като се усмихна на съпругата си. — Нима би могъл да я забравиш?

Джан Лоренцо пое ръката на Анджелина и леко я целуна.

— Никога няма да забравя и вълшебната ви сватба.

— Медичите биха позеленели от завист — рече Анджелина.

Джан Лоренцо леко се поклони, за да отвърне на милия жест.

— Ти вечеря с графиня Ди Палма, нали? — отбеляза Паоло. — Тя има нещо, което моят малък ангел много иска да притежава. Надявам се, че ти е клиентка, а не приятелка, защото когато моят малък ангел поиска нещо, аз съм готов на всичко, за да го получи.

Джан Лоренцо отново предпочете да замълчи. Никога не забравяй, бе казал баща му веднъж, само ресторантьорите приключват сделките си в ресторанта — когато ти връчат сметката.

— И тъй като в тази област съм пълен невежа — продължаваше да бъбри Паоло, — а ти си всепризнат авторитет, ще те помоля да действаш от името на Анджелина.