Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 51

Гласът му бе уверен, кънтящ, не се долавяше нито нотка отчаяние — а, помисли си Уилсън, президентът трябваше да изпитва отчаяние. Но той беше все същият стар и опитен политик. Знаеше как да се представи, как да успокои нацията. Приведен напред на седалката, прессекретарят внезапно усети прилив на гордост от него.

— Всички вие вече знаете — продължаваше президентът, — че през тунела във Вирджиния излязоха две от извънземните. Едното беше убито, другото избяга. Трябва да съм откровен с вас и да ви кажа, че не ни е известно къде е. Правим всички усилия да го открием и унищожим и макар че може да ни отнеме известно време, в крайна сметка ще го направим. Най-настоятелно ви моля да не обръщате прекалено голямо внимание на факта, че на земята има извънземно. Това е само един от многото проблеми, пред които сме изправени, при това не най-важният. С ваша помощ, на която съм сигурен, че можем да разчитаме, ние ще решим всичките.

Той направи пауза и Уилсън за миг се зачуди дали това е всичко, макар да знаеше, че не е, защото президентът не бе пожелал на публиката лека нощ.

— Трябва да ви кажа нещо неприятно и съм сигурен, че след като го обмислите, ще разберете, че е трябвало да се направи, че е най-малкото, което можех да направя аз. Ще разберете, струва ми се, че е необходимо за доброто на всички ни. Само преди няколко минути подписах заповед за обявяване на извънредно положение. Тази заповед постановява временно затваряне на банките и преустановяване на търговията. Това означава, че нито една банка или друга финансова институция няма право да извършва какъвто и да било бизнес. Преустановява се търговията с акции и стоки. Замразяват се всички цени, заплати и надници. Това, разбира се, не може да продължи дълго. Поради тази причина заповедта ще бъде отменена веднага щом конгресът и другите държавни институции въведат правила, налагащи необходимите ограничения в новата ситуация. Надявам се, че ще се отнесете с разбиране. Повярвайте ми, предприех тази мярка с изключително нежелание.

Уилсън бавно въздъхна и едва тогава видя, че другите го гледат.

Щеше да му е адски трудно, знаеше го. Журналистите от цялата страна и от Белия дом щяха да се нахвърлят върху него. „За Бога, Стив, можеше да ни загатнеш за това. Можеше да ни го кажеш.“ И нямаше да му повярват, че самият той не е имал никаква представа.

Тази стъпка беше толкова логична, че би трябвало да се досетят. Би трябвало да я предвиди и самият той. Но не я бе предвидил. Уилсън се зачуди дали президентът я е обсъдил с някого. Съмняваше се. Нямаше много време и имаше да се обсъждат толкова много други неща.