Читать «Децата на нашите деца» онлайн - страница 42

— Господин президент — обади се Ренолдс, — до изявлението ви остават по-малко от два часа.

— Разбира се — отвърна президентът. — Извинете, че трябваше да ви задържа. Стив, ти можеш да останеш още малко.

— Благодаря ви, сър — каза Хауард и последва Ренолдс към вратата.

— Докъде бяхме стигнали? — попита президентът. А, да. Казвах, че трябва да се захванем на работа с тунелите. Имам намерение да повикам някои от нашите физици и инженери, за да се консултират с вашите хора…

— Това означава ли, че ще ни помогнете, сър?

— Така ми се струва, господин Гейл, макар че в момента не съм в състояние да се ангажирам с положителен отговор. Но не виждам какъв друг избор имаме. Не можем да ви оставим тук. Това би унищожило икономиката ни. Очевидно първата крачка е да разговаряме с физиците ви и да разберем какво ще е нужно — какви материали, колко работна ръка и така нататък. Не можем да планираме нищо, докато не разберем това. Трябва също да изберем и съответните места.

— Ние сме решили всички тези въпроси — отвърна Гейл. — Нашите геолози проучиха, доколкото е възможно миоценския терен. Тунелът спокойно може да излезе над океански залив, по средата на езеро или във вулканичен район. Бяха определени места със стабилна земна повърхност. Не сме съвсем сигурни, разбира се, но нашите хора използваха цялата налична информация и свършиха поне предварителната работа.

— В такъв случай няма защо да се тревожим за това — каза президентът. — Но все пак трябва да започнем с нещо.

— Хората, с които искате да разговаряте — рече Гейл, — бяха сред първите, излезли от тунела. Предполагам, че са там, където сте отвели пристигналите през тунела във Вирджиния.

— Форт Майър — отвърна президентът. — Или поне повечето от тях са там. Армията е опънала надуваеми палатки.

— Мога да ви дам имената им — каза Гейл, — но ще трябва да ида лично. Без мен те ще откажат да дойдат. Разбирате нашето положение, сър. Не можем да рискуваме хората ни или тяхната информация да попаднат в други ръце, освен на правителството.

Президентът се намръщи.

— Не ми се иска да се лиша от присъствието ви, дори за кратко. Разбира се, вие можете да излезете оттук, когато пожелаете. В никакъв случай не ви задържаме. Но може спешно да ни потрябват съветите ви. До този момент разполагаме със съвсем повърхностна информация. Вие ни разказахте много, разбира се, но може да се появи нещо…

— Разбирам — каза Гейл. — В такъв случай остава Алис. Те я познават и ако им занесе съобщение от мен, написано върху лист с емблемата на Белия дом…

— Чудесно — прекъсна го президентът, — стига да се съгласи. Ще я придружиш ли, Стив?

— Естествено, сър. Но колата ми не е тук. Джуди се прибра с нея.

— Можеш да вземеш някой от автомобилите на Белия дом. И шофьор. Навярно е най-добре с вас да е и човек от секретните служби. Може да изглежда глупаво, но пътят е дълъг.