Читать «Документът на Матлок» онлайн - страница 3

— Знам — отвърна уморено Лоринг. — Но все пак е тъпотия. — Ти си гледай Нова Англия. Ние ще се справим с пампасите или каквото е там.

— Нова Англия включва няколко щата и е същински микрокосмос. Точно това ме плаши. Къде останаха всички онези поетични описания на селски огради, духът на янките и обвити с бръшлян тухлени стени?

— Това тук е нова поезия. Трябва да свикваш.

— Съчувствието ти е трогателно.

— Благодаря.

— Изглеждаш обезсърчен.

— Времето е недостатъчно…

— Винаги е така.

Кренстън вмъкна малката кола в скоростното платно само за да попадне в задръстването на ъгъла на Небраска и Осемнайсета улица. Нагласи лоста за скоростите на неутрално положение, въздъхна и сви рамене. Загледа се в Лоринг, втренчен безучастно в предното стъкло.

— Поне имаш зелена улица. И това е нещо.

— Разбира се. С неподходящ човек.

— А… разбирам. Това той ли е? — Кренстън посочи с глава чантата на Лоринг.

— Той. От деня на раждането му.

— Как се казва?

— Матлок. Джеймс Б. Матлок. Б-то е съкращение на Барбър — много старо семейство, по-скоро две много стари семейства. Джеймс Матлок, бакалавър на хуманитарните науки, магистър на хуманитарните науки, доктор по философия. Виден капацитет в областта на социалните и политическите въздействия върху литературата през епохата на кралица Елизабет. Какво ще кажеш?

— Господи! Това ли е специалността му? И къде ще започне да подпитва? На факултетните чайове за пенсионирани професори?

— Не. Поне в това отношение всичко е наред, много е млад. Квалификацията му е включена в това, което Службата за сигурност нарича „не без недостатъци, но способен да намери изход от всяко положение“. Прекрасен израз, нали?

— Вдъхновяващ. Какво означава?

— Предполага се, че характеризира човек, който не е съвсем чист. Може би е стъпил накриво в армията или е разведен. Допускам, че е по-скоро армията. Но въпреки това непреодолимо препятствие хората го харесват.

— Вече и на мен ми харесва.

— Там е лошото. И на мен.

Смълчаха се. Явно беше, че Кренстън достатъчно дълго бе вършил оперативна работа и разбираше кога негов събрат професионалист има нужда да поразмишлява насаме. Сам да стигне до някои заключения или да осмисли нещата. В повечето случаи беше лесно.

Ралф Лоринг мислеше за човека, чийто живот лежеше, подробно описан, в чантата му, пресят от десетки източници на данни. Казваше се Джеймс Барбър Матлок, но личността зад името отказваше да се появи във фокус. А това безпокоеше Лоринг — животът на Матлок беше оформен от тревожни, дори бурни противоречия.

Беше единствен син на възрастни, неимоверно богати родител които живееха в комфортно уединение в Скарсдейл, щата Ню Йорк. Образованието му съответствуваше на стандартите на Източните щати: Андоувър и Амхърст, със свойствените очаквания за професия, упражнявана в сърцето на Манхатън — банково дело, комисионерство, реклама. Нищо в досието от годините преди колежа и в началото на следването не говореше за някакво отклонение от тази насока. Дори напротив — бракът му с известно в обществото момиче от Гринич сякаш я утвърждаваше.