Читать «Лисичи крал» онлайн - страница 18

— Да си доведа ли противник, ваше величество? — Знаеше, че всеки ученик от Двора на майсторите и повечето инструктори с радост ще приемат възможността да посетят кралския двор и да спечелят кралското благоразположение.

— Разполагаме с изобилие от добри фехтовачи в двореца, скуайър — отвърна кралят. — Просто заповядайте в уговорения час.

— Да, ваше величество — каза с поклон Тал, прие, че са го освободили, и се оттегли.

Забеляза, че някои гости вече излизат, и реши, че и той може да си тръгне. Чу обаче зад себе си познат глас:

— Скуайър, отделете ми един момент, моля. Тал отвърна, без да се обръща:

— Старши полицай! Каква неочаквана изненада! Старши полицай Денис Дроган се приближи и застана пред него. Усмихна се и кимна.

— Радвам се да ви видя, скуайър.

— Какво ви води тук? — попита Тал.

Денис, мъж на средна възраст, широкоплещест, имаше глава, която изглеждаше съвършено кръгла. Поддържаше косата си късо подстригана и като че ли държеше на ефекта от това, защото то подчертаваше лявото му ухо, отхапано наполовина при някаква свада в младостта му. Носът му изглеждаше все едно е чупен многократно. Тал знаеше що за тип е — заядлив, корав и опасен мъж. Да не говорим, че бе олицетворението на закона в града.

Дроган се усмихна.

— Чичо ми все още е дворцов служител, което формално ме прави член на кралския двор.

— Ах, да, разбира се. Все пак какво ви води тук? Дроган отпусна ръка на рамото му и го поведе към изхода.

— Вие, скуайър.

— Аз? — Тал влезе в стъпка. — И защо?

— Защото някои хора имат досадния навик да умират, когато сте в града. Помислих си, че няма да е зле да поговоря с вас, преди отново да започнем да събираме трупове.

Тал изобщо не се опита да се прави на невинен. Всъщност беше искрено огорчен.

— Денис, с теб така и не станахме приятели, но бяхме добри познати. Знаеш, че във всеки случай някой се оказваше мъртъв, защото моят живот бе застрашен. Какво да направя? Да си стоя и да кажа: „О, ако взема да се защитя, старши полицаят току-виж се притеснил! Я по-добре да се оставя да ме убият!“ Хватката на рамото на Тал стана малко по-силна, колкото за лек намек.

— О, не, в никакъв случай. Ако животът ти е в опасност, защитавай се. Просто те съветвам да се постараеш за известно време животът ти да не се оказва в опасност.

Развеселен и в същото време подразнен, Тал отвърна:

— Ще направя каквото мога.

— Само това исках да те помоля.

Тал се измъкна от месестата длан на старши полицая и излезе от двореца. Гостите отвън чакаха каляските си, но той си проправи път през тълпата, излезе през портата за пешеходци и закрачи по широката улица.

— Добър вечер, Тал. — Гласът беше познат. — Добър вечер, Куинси — отвърна Тал, без да се обръща. Зърнал беше търговеца от Батира сред тълпата в двореца.

— Чудесна вечер е, нали? Тал се разсмя.

— Не ме причакваш извън двореца, за да си говорим за времето, приятел.

— Ами, видях те на излизане, когато те спря старшият. Знаех, че ще дойдеш пеш на приема, вместо да наемеш карета, тъй че просто излязох преди теб и те изчаках.