Читать «Затворът» онлайн - страница 25

— Ще направя всичко възможно.

— Освен това, нещо друго? — счете за нужно да добави той.

— Освен това — нищо.

— Мога ли да ви помоля да ми приготвите още малко кафе, госпожа Мартен?

— По вида ви личи, че имате нужда от кафе.

— Легнах си късно.

— Предположих това, когато видях в какво състояние беше апартаментът.

Ален отиде да си измие зъбите, пусна водата, за да се пълни ваната, но после реши да си вземе само един студен душ. Не знаеше нито какво да прави, нито къде да отиде. Обикновено сутрин той вършеше отмерено едни и същи движения. Но днес беше забравил да пусне радиото — всъщност страхуваше се да не чуе нещо за тях, за Шатон и за себе си.

Спомни си за дългия, подобен на тунел коридор, в дъното на който беше предал на един полицай куфара за Шатон. Навярно и тя също беше вече станала. Вероятно ги събуждаха много рано, може би още в шест часа сутринта?

— Кафето ви е готово.

— Благодаря.

Отиде да го изпие по хавлия, и най-сетне се реши да се приближи към масичката с вестниците. Прочете първото попаднало му заглавие:

МЛАДА ЖУРНАЛИСТКА УБИВА СЕСТРА СИ

А отдолу с малки букви:

Навярно се касае за драма от ревност

Беше поместена и една лоша снимка на Шатон, в момента, когато прекосява двора на полицията, като се мъчи да закрие лицето си с ръце.

Не му достигна смелост да прочете съобщението, нито да прегледа останалите утринни вестници. Беше станал твърде рано. През другите дни отиваше направо на улица Маринян и беше там един от първите, защото обичаше да преглежда пощата.

Не изпитваше никакво желание да отиде в бюрото си. Нямаше желание за нищо. Едва се въздържа да не си легне и да заспи отново. Въпреки враждебността на госпожа Мартен Ален чувствуваше известна сигурност, като я гледаше да шета около него.

Какво беше забравил? Знаеше, че му предстоеше напрегнат ден, но стоеше все тъй нерешителен с помътен мозък.

А, да! Адвокат! Най-добре познаваше този, с когото се съветваше по въпросите на списанието и работата му с грамофонните плочи. Адвокатът се наричаше Елбиг, Виктор Елбиг, и човек трудно можеше да се догади за произхода му. Говореше с акцент, който можеше да бъде колкото на чех, толкова и на унгарец или поляк.

Той беше странно малко човече на средна възраст, тлъсто, лъскаво, с дебели като лупи очила и огненочервени коси.

Живееше сам в едно жилище на улица Де з’Екол, сред невероятен безпорядък, но това не му пречеше да бъде един от най-добрите цивилисти.

— Ало, Виктор? Да не те събудих?

— Забравяш, че моят ден започва от шест часа сутринта. Знам какво ще искаш от мен.

— Чете ли вестниците?

— Достатъчно научих, за да ти препоръчам Рабю.

Филип Рабю беше адвокат специалист по углавни дела, който беше пледирал най-шумните дела през последните двадесет години.

— Не смяташ ли, че по този начин признаваш, че случаят е тежък?

— Жена ти е убила сестра си, нали тъй?

— Така е.

— Не отрича ли?

— Признала си е.

— А какво обяснение дава?

— Никакво.

— Така е по-добре.

— Защо?

— Защото Рабю ще й посочи какво поведение да държи. А как ще се отрази тази работа на теб?