Читать «Затворът» онлайн - страница 12

— А не обясни ли защо?

— Не. Предложих й да повикаме адвокат — когото тя посочи.

— Какво ви отговори?

— Че това засягало вас, а що се отнася лично до нея, никак не я било еня.

Това „никак не я е еня“ не беше присъщо за Шатон. Не изглеждаше да е от нейния речник. Навярно беше употребила други думи.

— Как изглежда тя?

— Привидно спокойна. Погледна часовника си и ми каза: „В седем и половина трябваше да се видим с Ален в нашия апартамент. Той ще се безпокои.“

— Изглеждаше ли развълнувана?

— Да ви кажа правото — не. В този кабинет съм виждал много мъже и жени, извършили току-що някакво престъпление. Не си спомням да съм виждал някога такава проява на самообладание или на равнодушие.

— Защото не познавате Шатон…

— Ако съм разбрал добре, двамата не сте били често тет-а-тет. Говоря за последните години.

— Заедно, да… Тет-а-тет, не… Не забравяйте, че моята професия ме принуждава да се срещам с хора от сутрин до вечер, и често пъти чак до малките часове…

— Имате ли любовница, господин Поато?

Отново тази дума, която не означаваше нищо и му се струваше толкова демодирана!

— Ако ме питате дали спя и с други жени освен с моята, ще ви отговоря веднага — да… Не с една, а с дузини… Всеки път, когато ми се удава случай и когато това си струва труда…

— Като имам предвид характера на вашето списание, такива случаи навярно не липсват.

В гласа на комисаря се чувствуваше завист.

— Накратко казано, вие не знаете нищо. Имали сте връзка с вашата балдъза, връзка, която приключила през миналия декември и, според вас, жена ви не е узнала нищо. И все пак трябва да съумеем да разберем как стоят нещата.

Ален го погледна с любопитство, някак си засегнат. Какво се надяваше да разбере този човек, който съвсем не познаваше живота му, след като самият той, Ален, не можеше да разбере нищо.

— Всъщност, за кой вестник работи жена ви?

— За никой и за всички… Тя беше това, което се нарича „free lance“, сиреч, работеше за своя сметка… След като напишеше някоя статия или поредица от статии, тя знаеше на кой вестник или списание да ги предложи… Работеше много за английските и американските списания…

— А за вашето не работеше ли?

— Зададохте ми вече този въпрос. Не, не е от нейния жанр…

— Имате ли някакъв адвокат, господин Поато?

— Разбира се.

— Бихте ли го помолили да влезе във връзка с мен тази вечер или утре?

Комисарят се изправи, като въздъхна с облекчение.

— Ще ви помоля да минете в съседната стая. Ще повторите вашите основни показания пред един стенограф, който ще ги запише.

Както е направил и Бланше преди малко. Какво ли е могъл да разправи Бланше? Как ли е приел той, който заемаше висок пост в Банк дьо Франс, да се унижи да бъде разпитван от един полицай?

Комисарят отвори една врата.

— Жулиен! Господин Поато ще ви даде накратко показанията си. Запишете ги, а той ще ги подпише утре. Крайно време е да се прибирам.

Той се обърна към Ален.

— Извинете ме, че ви задържах, господин Поато. До утре.

— Кога ще видя жена си?

— Следователят ще реши това.

— Къде ще спи тази нощ тя?

— Долу в ареста.