Читать «Сенки в Оксфорд (Загадката, разказана от Рицаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)» онлайн
Пол Дохърти
Annotation
В хана „При мантията“ са се събрали поклонниците, познати ни от „Кентърбърийски разкази“. Пъстрото общество потегля към Кентърбъри, за да се поклони пред мощите на свети Томас Бекет.
През деня спътниците си разказват известните на всички весели и поучителни истории, за да разнообразят дългия път. А нощем, когато отседнат в някой хан, разказите продължават но тогава всеки обещава да разкаже по някоя тайнствена история за тъмни дела, обвити с мрака на годините.
Започва разказът на Рицаря.
Властите в Оксфорд са озадачени от поредица жестоки убийства, които слуховете свързват с древен култ, съществувал по тези земи преди векове. Лично кралят изпраща своя приближен сър Годфри Ийвсдън и писаря Александър Макбейн да разследват убийствената тайна. Една сляпа заклинателка им помага срещу незнайния враг.
Рицарят и младият му спътник трябва да се преборят не само със сенките на древното зло, но и със съперничеството, което красотата на една жена разгаря в сърцата им.
Пол Дохърти
ПРОЛОГ
РАЗКАЗЪТ НА РИЦАРЯ
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
II част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
III част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
IV част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
РАЗГОВОРЪТ НА ПОКЛОННИЦИТЕ
V част
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
Пол Дохърти
Сенки в Оксфорд
Загадката, разказана от Рицаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри
На малкия ми син Марк и живото му въображение
Около средата на XIV век Оксфордският университет е изглеждал в основни линии като днес. Колежите, както и факултетите по различни дисциплини, съществували. Имало централизирана университетска администрация и, както и днес, проктори отговаряли за дисциплината на студентите.
Още нещо: в средновековната демонология понятието „стригои“ се използва или за така наречените „неживи“, или за могъщи, зли духове, които обладават някоя жива душа.
ПРОЛОГ
Топлите априлски порои не бяха успели да отмият мръсотията от уличната настилка и калта от канавките на Съдърк. Въпреки това силният дъжд беше радост за собствениците на овошки, цветни и билкови градини и ливади. Пороят беше допринесъл и за спокойствието на пътниците, защото принуди нощните бандити да се отдадат на самохвалство в схлупените кръчми, които се издигаха в началото на всяка уличка в Съдърк. Черните плъхове с дълги опашки знаеха, че дъждът е размекнал купчините смет, струпани в канавките, и усърдно ровеха за храна с блеснали червени очи. Котка, която ловуваше, скрита в сенките на алеята, изведнъж спря с вдигната лапа пред калдъръмения двор на хана „При мантията“, който се намираше срещу къщата на абата на Хайд. Котката огледа пустия двор пред конюшнята и забеляза, че всички врати бяха заключени и залостени, което не й даваше възможност да чуе как мишките тихо шумолят из сламата или лакомо пълнят малките си стомахчета от сандъците с трици, овес и други храни. Затова тя погледна с кехлибарените си очи към светлината и се вслуша в шумния говор и смях, които се лееха през стъклата на големия прозорец на фасадата на кръчмата. Над котката емблемата на „При мантията“ скърцаше и стенеше под лекия априлски бриз. Някъде изцвили кон, сънлив коняр отвори малката врата на хамбара, за да се увери, че всичко е наред, и котката се промъкна натам.
