Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 5

Рейнолд имаше чувството, че наблюдава как отвратителен стар котарак си играе с невинно малко котенце. Глуха ярост напираше в гърдите му.

Несъщият му баща Жерар Дюло беше жив светец. На лицето му постоянно грееше усмивка. Цивилизован и с добро сърце, преди години бе предизвикал истински обществен скандал, като се ожени повторно за жена, непринадлежаща към аристократичните кръгове на Ню Орлиънс. На всичкото отгоре втората му съпруга беше ирландка. И, сякаш това не беше достатъчно, той призна незаконното дете на тази жена за свой син. Под крилото му избухливото, недостъпно, мрачно момче израсна като истински мъж, макар че така и не се превърна в изискан джентълмен.

Жерар Дюло имаше всички основания да бъде дружелюбен и мил, защото съдбата беше наистина благосклонна към него. Той произхождаше от старо семейство на френски креоли, едно от първите, заселили се в Ню Орлиънс, беше роден в Луизиана, но продължаваше да се чувства французин. Притежаваше „Боньор“, грамадна захарна плантация на брега на Мисисипи, и добивите от нея му даваха възможност да поддържа градска къща за сезона, обор, пълен с чистокръвни коне, три карети и ложа в операта. Освен това изпълняваше с готовност всички желания на жена си и дъщеря си. Имаше достатъчно пари, за да си позволява лукса да купува коне за надбягвания или да участва в игри на карти с високи залагания.

Преди по-малко от месец мосю Дюло, несъщият баща на Рейнолд, замина с парахода за Сейнт Луис, за да огледа някакъв многообещаващ жребец. Конят се оказа средно добър, но по обратния път Жерар се запозна с един очарователен, културен джентълмен и двамата седнаха да поиграят карти. Играта продължи до късно през нощта и накрая професионалният измамник Едмънд Крю успя да измъкне от противника си цялата плантация „Боньор“ с мебелите, робите, добитъка и всичко останало.

С плантацията Дюло изгуби източника на доходите си и с това целия си престиж. Вече нямаше средства, за да запази градската къща, ложата в операта и каквото и да било друго, а гордостта не му позволяваше да взема подаяния. Може би Рейнолд ще се заинтересува от новата му карета с подходяща двойка коне? Това беше друго. Незабавната продажба би му дала време да си отдъхне и да обмисли как да спаси положението. Бил твърде стар, за да започне отначало, но какво друго би могъл да стори?

О, а би ли могъл Рейнолд да съобщи на майка си, че недостойният й съпруг я е превърнал в просякиня? Унижението да й го каже лично било просто непоносимо за един грижовен, верен и предан мъж. Не, може би е по-добре той да й го каже лично. Все пак имал известни задължения. Но не веднага, не, за бога, довечера. Нямал смелост да го стори сега. Докато се разхождал из стаята си в ранните утринни часове и размишлявал за нерадостното бъдеще, Жерар Дюло взел друго решение. Тласкан от отчаянието и подкрепен от изпитото бренди, той пъхнал в устата си дулото на сребърния си дуелен пистолет и натиснал спусъка.

Болката беше нещо, което Рейнолд презираше като слабост. Но когато застана пред гроба на баща си, той позволи на болката да проникне до всяка пора на тялото му. Жерар Дюло беше първият човек, който се отнесе с уважение към него, първият, който сметна, че си струва да се занимава с трудното, на моменти нетърпимо хлапе, да го учи и наставлява, и единственият, който проявяваше към него искрена привързаност. Рейнолд изпитваше към втория си баща страстната благодарност, на която е способен един мелез спрямо великодушния и изпълнен с обич благодетел.