Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 199

Още докато чу вика на мадам Дюло и проследи с поглед извъртането на Рейнолд, Анжелика премина към действие. Не помисли нито за миг какво точно трябва да направи. Знаеше, че има само един шанс, и се възползва от него.

Хвана здраво треперещата ръка на баща си и я задържа неподвижна. Едмънд Крю въздъхна облекчено, сложи костеливия си пръст върху спусъка и натисна с все сила.

Отекна гръм, куршумът излетя от тясното дуло. Ослепителен оранжев пламък се понесе в нощта, следван от черен барутен дим. Главата на Лорънс отхвръкна встрани, на челото му зейна дупка. Пръсна струя кръв. Ръката му се отпусна безсилно, ножът се изплъзна от безчувствените пръсти.

Рейнолд скочи на крака, грабна Анжелика в обятията си и притисна лицето й до гърдите си. Тя не биваше да вижда мъртвия.

— Мисля, че не сме цивилизовани.

Мадам Дюло произнесе тези думи няколко часа по-късно. Междувременно всичко беше свършило.

Трупът на Лорънс Едингтън беше натоварен на една каруца и отнесен за погребение в градчето. За негодниците, наети от него, щеше да се погрижи местният шериф. Всички засегнати от случилото се, успокоиха нервите си с по няколко глътки бренди или вино, а след време се събраха на късна вечеря в трапезарията.

Майката на Рейнолд огледа изпитателно събраните около масата и продължи със същия замислен глас:

— Наистина мисля така. Седим тук и се наслаждаваме на изискани ястия и подбрани напитки, сякаш вълнението е усилило апетита ни. Усмихваме се, водим светски разговори, сякаш думата „чувствителност“ не съществува за нас — или сме твърде шокирани, за да си позволим подобен лукс. Нямам нищо против светските разговори и усмихнатите лица. Онова, което не мога да понеса, е мълчанието, което непрестанно надвисва над тази празнично осветена маса.

Масата в трапезарията заемаше особено важно място във всеки френски дом. Там се провеждаха семейните срещи, там се събираше семейният съвет. Рейнолд, който седеше начело, беше с нова превръзка и чисти дрехи, но лицето му беше посивяло и напрегнато, под очите му имаше тъмни сенки.

Търпението му също беше на изчерпване.

— Какво предлагаш, мамо? — попита раздразнено той. — Мисля, че никой от присъстващите тук не изпитва желание да се скрие в леглото си.

— Цял ден чакам разумът да вземе връх и да бъде сложен край на този безсмислен спор. За съжаление не виждам и най-малките признаци на помирение. Затова предлагам да си поговорим разумно и да решим някои въпроси, от които зависи бъдещето ни. Много се надявам то да бъде мирно и хармонично.

Анжелика, която седеше отдясно на Рейнолд, удостои съпруга си с бегъл поглед. От своя страна, той оглеждаше загрижено червените петна, които пръстите на Лорънс бяха оставили по бузите и, и тъмните кръгове под очите й, които бяха не по-малко плашещи от собственото му хлътнало лице. После се обърна към Майкъл и Дебора, които седяха един до друг от лявата му страна, към майка си и накрая към Едмънд Крю, който беше заел мястото до нея. Погледите на двамата мъже се срещнаха.