Читать «Нежният измамник» онлайн - страница 17

— Това наистина е въпрос, на който няма лесен отговор.

Анжелика не каза нищо, само го погледна право в очите. Беше попаднала в капан, макар че никак не й се искаше да го признае.

Рейнолд й обърна гръб и се загледа към следващия ги кораб, който се носеше по вълните, ярко осветен и шумен, и оставяше зад себе си гъсти облаци дим. Беше много по-трудно, отколкото си го беше представял, и преди всичко много по-смущаващо. Не очакваше, че мнението на тази девойка ще има значение за него, не очакваше, че ще му се иска да се съобрази с чувствата и копнежите й.

Анжелика се поколеба, после пристъпи към релинга и също се загледа в кипящата вода зад витлата. Проследи оранжевите точици, които се сипеха от комините на „Кралица Катлийн“ и се пръскаха във водата, където светлината им угасваше в черната бездна. След малко промълви:

— Ние печелим.

— Имаме доста голяма преднина — съгласи се Рейнолд. Не знаеше дали тя се опитва да печели време или не.

— Ако продължаваме с тази скорост, ще стигнем в Ню Орлиънс по-рано от предвиденото.

— По-скоро бих казал, че дървата скоро ще свършат — възрази сухо той и тя се усмихна.

На борда на преследващия ги кораб изреваха сирените и димът над комина се сгъсти. На главната палуба изскочиха няколко матроси и се разкрещяха на мъжете отдолу. След малко Анжелика заговори отново:

— Мисля, че постъпих добре, като не си легнах. Иначе щях да пропусна края на цялото това вълнение.

Тя имаше право. Но положението на Рейнолд се усложняваше. Скоро на палубата щяха да излязат и други любопитни и усамотението им щеше да свърши. Трябваше непременно да я вкара в кабината й, преди това да се случи.

— Ако вълнението ви е приятно, вероятно досега съм бил доста по-сдържан от обикновено. Ако предпочитате, ще поискам срещу любезността, която ви оказвам, ответна услуга.

Анжелика се обърна стреснато, но нито се олюля, нито му зашлеви шамар, макар че той беше подготвен именно за подобна реакция. Гласът й прозвуча строго:

— Мисля, че искате висока цена за разкопчаването на няколко копчета.

— Бихте могли да ми окажете услуга, която ще достави радост и на вас.

Лицето й беше толкова хладно и непроницаемо, сякаш беше издялано от снежнобял мрамор.

— Аз не съм от типа жени, които приемат с готовност подобни предложения.

— Всяка жена знае кога е дошло времето да приеме това предложение. Има нужда само от основателна причина, от подходящ случай и от истински мъж.

Анжелика наклони глава и посегна към шията си. Беше й трудно да диша.

— Защо? Защо ми казвате това?

— За да ви прелъстя — отговори той и в гласа му трепереше отчаяние. — За какво друго?

— Не.

Когато я погледна, той видя в очите й смущение, а после неверие.

— Не ми вярвате, нали? Питам се защо…

— Трудно ми е да видя у вас повърхностния денди, за когото се представяте — обясни замислено тя. — Освен това знам от сигурен източник, че мъжете, които искат да прелъстят някоя жена, са склонни първо да я вземат и после да обсъждат положението.

Рейнолд се изправи бавно в целия си ръст.