Читать «Ключът на познанието» онлайн - страница 4

Дълбоките й тъмнокафяви очи приковаха поглед в необикновения силует на сградата от черен гранит. Представляваше нещо средно между замък и укрепление и се издигаше на фона на нощното небе, съвършено ясно като гладко черно стъкло.

Всички прозорци светеха и все пак Дейна бе сигурна, че в сенките се крият множество тайни.

Бе прекарала целия си двадесет и седем годишен живот в долината и замъкът на хълма винаги я бе привличал. Силуетът му се извисяваше над красивото градче и й напомняше за дворец от приказка, страховита и пълна с кръвопролития.

Често се бе питала какво ли е да живееш там, да се разхождаш из всички стаи, да пристъпваш по парапета или да надничаш от някоя кула. Живот в уединение на това неповторимо място сред величествените възвишения и гори.

Отново се раздвижи и подаде глава между брат си и Малъри.

„Чудесна двойка“, помисли си Флин бе непоправимо небрежен по натура, а Малъри държеше на реда. Неговите очи бяха бледозелени, а нейните ярки и сини. Мал винаги носеше безупречен стилен тоалет, а за него бе постижение да обуе два еднакви чорапа.

„Да — реши Дейна. — Наистина са родени един за друг“.

Вече гледаше на Малъри като на сестра, свързана с нея чрез обстоятелствата и съдбата. Флин й бе станал брат по същия начин, когато баща й и майка му се бяха оженили и двете семейства се бяха слели.

Откакто баща й се бе разболял, тя се уповаваше на Флин. Неведнъж бяха разчитали един на друг. Например когато лекарите бяха препоръчали на баща й да се премести при по-топъл климат, а майката на Флин му бе поверила ръководството на „Вали Диспеч“ и той бе станал главен редактор на малкия провинциален вестник, вместо да изживее мечтата си да блесне е репортерския си талант в Ню Йорк.

Когато нейният любим я бе напуснал.

Когато жената, за която брат й бе възнамерявал да се ожени, го бе изоставила.

Да, всеки от двамата имаше подкрепата на другия. А сега всеки по своему бе открил Малъри. Нещата се бяха развили по възможно най-добрия начин.

— Е — Дейна сложи ръце на раменете им. — Отново се започва.

Малъри се обърна и леко й се усмихна.

— Напрегната ли си?

— Не твърде много.

— Тази вечер ще бъде избрана едната от вас със Зоуи. Искаш ли жребият да се падне на теб?

Въпреки че стомахът й се сви, Дейна нехайно повдигна рамене.

— Искам веднага да пристъпим към действие, цялата тази официалност е излишна. Вече знаем какво предстои.

— Хей, ще има безплатна вечеря — напомни й Флин.

— Добре. Ако Зоуи е пристигнала, ще опитаме това, което са донесли домакините ни от страната на изобилието, а после ще започне шоуто.

Скочи от колата миг след като Флин спря и застана с ръце на кръста срещу къщата, загледана в нея, докато старец с разрошени бели коси се приближаваше да вземе ключовете.

— Може би ти не си напрегната. — Малъри отиде до нея и я хвана под ръка. — Но аз се вълнувам.

— Защо? Твоят ред вече мина.

— Отново всичко зависи от трите ни.