Читать «Вероника решава да умре» онлайн - страница 14

„Все на мен ми се случват такива неща! Хората обикновено умират точно в деня, в който си мислят, че няма да умрат.“

Трябваше да се измъкне оттук и да си потърси други хапчета. Ако не успееше, единственото разрешение бе да се хвърли от някоя сграда в Любляна и тя щеше да го стори: опитала се бе да спести на родителите си допълнителната мъка, но сега нямаше друг изход.

Огледа се наоколо. Всички легла бяха заети, хората спяха, някои от тях силно хъркаха. На прозорците имаше решетки. В ъгъла на помещението светеше малка лампа, изпълваше атмосферата със странни сенки и позволяваше стаята да бъде постоянно наблюдавана. До лампата някаква жена четеше книга.

„Тези медицински сестри сигурно са много образовани. Прекарват живота си в четене.“

Леглото на Вероника бе най-далеч от вратата — между нея и жената имаше почти двайсет легла. Изправи се с мъка, защото от три седмици — ако може да се вярва на думите на лекаря — не бе вървяла. Сестрата вдигна очи и видя момичето да се приближава към нея, като крепеше системата.

— Искам да отида до тоалетната — прошепна то, за да не събуди останалите луди.

Жената разсеяно посочи с ръка към една врата.Умът на Вероника трескаво работеше, търсеше някакъв изход, пролука, начин да избяга оттук. „Трябва да побързам, докато си мислят, че все още съм неукрепнала и не съм в състояние да действам.“

Огледа се внимателно. Тоалетната бе едно съвсем малко помещение без врата. Ако иска да излезе оттук, ще трябва да се пребори с надзирателката за ключа, но бе твърде слаба, за да направи подобно нещо.

— Това тук затвор ли е? — попита тя надзирателката, която бе престанала да чете и следеше всяко нейно движение.

— Не, психиатрия е.

— Аз не съм луда.

Жената се засмя.

— Точно това твърдят и всички останали тук.

— Добре тогава, луда съм. Какво значи да си луд?

Жената каза, че Вероника не бива да стои дълго права, и я накара да се върне обратно в леглото.

— Какво значи да си луд? — настоя Вероника.

— Попитайте утре лекаря. И се помъчете да заспите, защото иначе — макар и с нежелание — ще трябва да ви сложа инжекция с приспивателно.

Вероника се подчини. На връщане чу някой да прошепва:

— Не знаеш ли какво значи да си луд?

В първия миг тя реши да не отговаря: не искаше да си създава приятели и връзки, да си търси съюзници за голям масов бунт. Имаше само една фикс-идея: смъртта. Ако не успееше да избяга, щеше да намери начин да се самоубие тук, на място, и то колкото се може по-скоро. Ала жената повтори същия въпрос, който тя самата бе задала на надзирателката:

— Не знаеш ли какво значи да си луд?

— Коя си ти?

— Името ми е Зедка. Върви до леглото си. После, когато надзирателката помисли, че си си легнала, наведи се ниско и ела при мен.

Вероника се върна на мястото си и изчака надзирателката да се зачете отново в книгата. Какво значи да си луд? Нямаше никаква представа, понеже тази дума се използваше по много архаичен начин: казваха например, че някои спортисти са луди, защото искат да чупят рекорди. Или че артистите са луди, защото живеят несигурно, по необичаен начин, различен от „нормалния“.