Читать «Да спасиш свидетел» онлайн - страница 3

Дори и сега, докато плъзгаше длан по стоманения плот с вградени старомодни пепелници, вдишваше филтрирания въздух и усещаше прохладната закрила на земята от всички страни, мислите му неволно се връщаха към времето на Студената война. С чука и сърпа работите поне бяха ясни. Откровено казано, Торнхил би предпочел грамадната руска мечка пред пъргавата пясъчна змия, за чието присъствие узнаваш едва когато влее отрова в жилите ти. Прекалено много врагове копнееха да повалят Съединените щати. Неговата задача бе да не допусне това.

Торнхил огледа мъжете около масата, прецени тяхната вярност към страната и доволно кимна. Откакто се помнеше, бе желал само едно — да служи на Америка. Баща му служеше в ОСС — предшественика на ЦРУ през Втората световна война. По онова време Торнхил не знаеше почти нищо за неговата работа, но наследи убеждението, че в живота няма по-велика цел от тази да служиш на родината си. Веднага след завършването на Йейл той постъпи в Управлението. До края на дните си баща му се гордееше със своя син. Ала синът се гордееше още повече със своя баща.

Сребристата коса на Торнхил му придаваше достолепен вид. Очите му бяха сиви и енергични, челюстта масивна. Имаше плътен, добре школуван глас; от устата му еднакво леко се лееха технически термини и стихове на Лонгфелоу. Все още носеше костюми с жилетка и предпочиташе лулата пред цигарите. На петдесет и осем годишна възраст би могъл кротко да приключи кариерата си в ЦРУ и да се отдаде на приятно съществуване като заможен, ерудиран пенсионер, обикалящ света. Но Торнхил нямаше намерение да напусне тихо и мирно поста си и причината бе съвсем ясна.

През последните десет години бюджетът и отговорностите на ЦРУ спадаха драстично. Това бе истинска катастрофа, защото в огнените бури по целия свят напоследък все по-често се замесваха фанатици, които не носеха отговорност пред никого, а можеха да се доберат до оръжия за масово унищожение. И макар почти всички да смятаха, че високите технологии ще решат проблемите на света, дори и най-съвършеният спътник не можеше да се разходи по улиците на Багдад, Сеул или Белград и да прецени емоционалния градус на местните жители. Космическите компютри не бяха способни да доловят човешките мисли, сатанинските планове, скрити в главите на хората. Пред най-скъпата и съвършена апаратура Торнхил винаги би предпочел един умен агент, готов да рискува живота си.

Сега ръководеше малка група такива агенти от самото ЦРУ — безпределно верни на него и тайната му задача. Всички те бяха полагали неимоверни усилия, за да възвърнат на Управлението някогашната мощ. И най-сетне Торнхил разполагаше със средства, за да постигне това. Скоро щеше да държи в ръцете си могъщи конгресмени, сенатори, дори самия вицепрезидент и толкова много високопоставени бюрократи, че да заглуши всяко противоположно мнение. Щеше да види как бюджетът отново расте, как прииждат тълпи от служители и Управлението отново заема достойно място в борбите на днешния свят.