Читать «Заразоносителят» онлайн - страница 5

— Мислиш ли, че ще заработи?

Крандъл се засмя.

— Предсказвам вероятност едно към едно. Висока е, като се сравни с предишните опити.

Сервираха му речна пъстърва, прясна, телепортирана едва ли не направо от планинския ручей. Последва я месото за Марин.

— Мислиш ли, че нещо ще подейства?

— Не — лицето на Крандъл беше сериозно. — Не вярвам, че Спящия някога ще се събуди.

Марин се намръщи. Проектът на Спящия беше най-важният и най-неуспешният. Започна преди около 30 години. Пси стана норма, но все още беше непредсказуемо. То премина дълъг двестагодишен път от експериментите на Райн по екстрасенсорно възприятие, ала предстоеше още много.

Микровски придоби множество таланти от пси гледна точка. Оценяван като невероятно чувствителен, с пси-възможности на нивото на гений, той беше най-забележителният човек на своето време.

С хора като Крандъл, Майерс, Блейсенк и други Микровски оглави телекинетичните проекти, изследваше теорията за мигновено пренасяне в телепортирането и проучваше наличието на нови, още неоткрити пси-възможности.

В свободното си време работеше върху собствените си любими идеи и основа Школа за парапсихологически изследвания, която по-късно бе наречена университет „Микровски“.

Онова, което ДЕЙСТВИТЕЛНО се случи с него, беше обсъждано години наред. Крандъл и Блейсенк го откриха, легнал на дивана, с толкова слаб пулс, колкото беше възможно да се напипа. Не успяха да го съживят.

Микровски вярваше, че разумът е самостоятелна, различна от тялото същност. Някои смятаха, че той е открил техника за проективно отделяне.

Но този разум не можеше да бъде върнат.

Някои твърдяха, че разумът на Микровски се е повредил от пренапрежение, като стопанинът му е изпаднал в кататония. Във всеки случай периодичните опити да го събудят се оказаха неуспешни. Крандъл, Майерс и още няколко души поддържаха проекта и получаваха за него всичко, от което възникваше нужда. Общопризнато бе, че геният на Микровски е невероятно ценен.

Там, където лежеше тялото на Спящия, израсна гробница, която стана нещо като параклис за туристите.

— Имате ли представа какво е могъл да търси? — попита Марин.

— Мисля, че и той самият не е знаел — отвърна Крандъл, заемайки се с шерито. — Дяволски странен човек, най-странният в света. Не обичаше да говори за работата си дотогава, докато не можеше да ти я хвърли в лицето завършена. Никой от нас не подозираше, че подобно нещо ще се случи. Бяхме убедени, че звездите и безсмъртието ни чакат зад ъгъла. — Той поклати глава. — Ех, младост, младост!

Когато си пиеха кафето, Крандъл вдигна очи, сви устни и се намръщи. Синтезът на усвоените от него данни завърши. Съзнателната част от разума му получи отговора по начин, който преди наричаха интуиция, докато пси-изследователите не свързаха това тъмно явление с подсъзнателното мислене.

— Знаеш ли, Марин, определено имаш работа с нарастваща епидемия. Това не е случайно заболяване.

Марин почувства, че вътрешностите му се свиват. Телепатира къс въпрос:

— Има ли преносител на заразата?