Читать «Манастирът на призраците» онлайн - страница 14

Съдията не отговори. Залата притихваше, тъй като на сцената се бе появил едър мъж, чието променливо изражение издаваше професионалния актьор. Очевидно това бе ръководителят на трупата. След като се поклони много ниско към игумена, той обяви със звънък глас:

— С позволение на негово преосвещенство ние, съгласно обичая, ще завършим представлението с кратка алегория. Тя показва изпитанията на човешката душа, търсеща спасение. Госпожицата Оуян ще играе ролята на съгрешилата душа, измъчвана от Невежеството, което пък ще бъде представено от една мечка. Благодаря за вниманието ви.

Шушукането на публиката бе заглушено набързо от скръбна мелодия, подсилена от жалостния писък на медни флигорни. На сцената излезе стройна девойка в бяло. Тя затанцува, завъртя се бавно на място, увличайки в плавното движение дългите ръкави на дрехата и краищата на тъмночервения си пояс. Съдията се вторачи с нарастващо учудване в силно гримираното й лице и понечи да го сравни с това на госпожица Бао, но в същия миг внушителната й майка се бе надвесила напред и закриваше кандидат-монахинята.

— Тази на сцената не е актрисата, това е момичето, което седеше в онази ложа — каза той на Тао Ган.

Тао Ган се повдигна на пръсти и на свой ред се вгледа.

— Момичето си е в ложата, ваше превъзходителство — каза той. — От другата страна на дебелата дама.

Точейки врат, съдията отново погледна натам.

— Вярно, прав си. Вижда ми се много уплашена, сякаш е видяла призрак. Питам се защо ли актрисата се е гримирала като госпожица Бао?…

Той млъкна внезапно. На сцената изскочи висок мъж с войнствен вид. Възтесният черен костюм плътно прилепваше към мощните му мускули, а покритото с червен грим лице бе набраздено с напречни бели ивици. Отблясъци от фенерите играеха по малкия объл шлем и меча, който размахваше.

— Това е мъжът, когото видях при жената с отрязаната ръка — прошепна съдията на Тао Ган. — Бързо намери директора на трупата.

Воинът въртеше меча с изключителна вещина. Както танцуваше около младата жена, той непрекъснато го насочваше към нея, а тя отбягваше ударите с грациозна повратливост. Следвайки с жестовете си ритъма, подаван от барабаните, той се приближаваше все по-близо и изведнъж дългото острие се извиси и се спусна с ужасяваща бързина, минавайки на косъм от рамото на партньорката му. Уплашен вик се разнесе в дамската ложа. Вкопчена в перилата, Бяла Роза бе вторачила в двамата комедианти безумен поглед. Внушителната й майка шепнеше нещо в ухото й, но тя изглежда не чуваше нищо. Вниманието на съдията отново се насочи към сцената.

— Само една малка неточност и щеше да стане нещастие — загрижено рече той. — Кой е този?

— Един актьор, казва се Мо Модъ — отговори игуменът. — Съгласен съм с вас, той прояви голямо безразсъдство. Ето, сега вече е по-предпазлив.

Наистина воинът се отдалечаваше от младата жена, за да изпълни серия сложни финтове. Гримът му просветваше злокобно под червената светлина на фенерите.